← Назад Стилистика 16 раздела

Стилистика

Функционални стилове, стилистични фигури, тропи, стилистична окраска на лексиката.

Обзор

  • Стилистиката изучава изразните средства на езика и как те се използват в различни ситуации на общуване.
  • В българския се разграничават пет функционални стила: разговорен, научен, художествен, публицистичен и официално-делови.
  • Функционалният стил е разновидност на книжовния език, приспособена за определена сфера на общуване. Всеки стил си има своите характерни езикови средства.
  • Три опозиции определят стиловата картина: книжовно/некнижовно (спазва ли се нормата), разговорно/неразговорно (колко е официално) и художествено/нехудожествено (има ли образност и естетика).
  • Всеки стил си има свои жанрове, типична лексика, граматика и синтаксис. По тях го разпознаваме.

Разговорен стил

Бърза проверка

За да разпознаеш функционалния стил, задай си три въпроса: 1) Къде се използва? 2) Има ли термини или клишета? 3) Емоционално или безлично е? Разговорният = ежедневие + емоции + непълни изречения.

  • Разговорният стил е стилът на ежедневието. Говорим си вкъщи, в коридора, по телефона.
  • Речта е спонтанна, непринудена, емоционална. Зависи от конкретната ситуация и от събеседника.
  • В бърза реч гълтаме звуци (какво става „кво“, защото става „щото“). Използваме жаргонизми, междуметия, разговорни фразеологизми.
  • Изреченията са кратки, често непълни (елиптични). Реплики, повторения, обръщения, всичко това е типично.
  • Интонацията тук е от голямо значение. Чрез нея предаваме чувства и отношение, които думите сами по себе си не казват.
  • Лексиката е битова, емоционално оцветена. Влизат и диалектни, и жаргонни думи.
  • Жанрове: разговор, лично писмо, бележка, SMS, чат, лична покана.
Чести грешки
Разговорният стил е некнижовен Разговорният стил може да бъде и книжовен Разговорният стил е ФУНКЦИОНАЛЕН стил на книжовния език. Той може да съдържа некнижовни елементи (жаргон, диалект), но самият стил не е некнижовен.
Бъркане на разговорен с художествен стил при диалог в роман Диалогът в роман е част от художествения стил Когато авторът пише диалог между герои, той ИЗПОЛЗВА елементи на разговорния стил, но текстът остава художествен. Целта е естетическа, не комуникативна.
Провери се

Научен стил

  • Научният стил обслужва науката. Всичко в него е подчинено на точност и яснота.
  • Речта е обективна и безлична. Няма място за емоции или лични мнения. Логическата последователност и аргументацията са задължителни.
  • Терминологията е в основата на научния стил. Всеки термин има точно определено значение: фонема, морфема, синтаксис. Двусмислие не се допуска.
  • Граматика: преобладават страдателни форми („Опитът беше проведен...“), безлични конструкции („Необходимо е да се отбележи...“) и отглаголни съществителни.
  • Логическите конектори свързват мислите: следователно, от друга страна, въз основа на горното, в резултат на което.
  • Подстилове: академичен (доклад, дисертация, статия), научнопопулярен (научнопопулярна статия, енциклопедия), научноучебен (учебник, лекция), научноинформационен (речник, справочник, резюме).
  • Субективни оценки и емоционална лексика тук са неуместни. Изложението трябва да звучи обективно.

Художествен стил

  • Художественият стил е стилът на литературата. Чрез него се създават словесни образи.
  • Характерни са образността, фикционалността, креативността и индивидуалният авторски почерк. Езикът тук има естетическа функция.
  • Този стил използва широко тропите (метафора, метонимия, хипербола, олицетворение) и стилистичните фигури (анафора, антитеза, градация) за постигане на изразителност.
  • Забележете: художественият стил може да включва елементи от ВСИЧКИ останали стилове. Разговорна реч, научни термини, канцеларски клишета, всичко може да влезе, стига да работи за характеризирането на героите и обстановката.
  • Жанрове по литературни родове: Епос (роман, повест, разказ, новела, приказка), Лирика (стихотворение, поема, елегия, ода, сонет), Драма (трагедия, комедия, драма).
  • Всеки автор си има свой неповторим стил. Ботев звучи различно от Вазов. Вазов звучи различно от Яворов.
  • Тук е интересно: художественият стил е единственият, в който отклоненията от нормата могат да имат стойност. Авторът съзнателно ги използва за художествен ефект.

Публицистичен стил

  • Публицистичният стил живее в медиите и обществено-политическата комуникация. Той информира и същевременно въздейства.
  • Базира се на факти (документалност), но изразява и позиция (оценъчност). Достъпен е, актуален и целенасочен.
  • Лексика: обществено-политически думи (демокрация, реформа, интеграция), клишета, експресивни изрази, реторични въпроси.
  • Подстилове: вестникарски, радиопублицистичен, телевизионен и ораторски (политически, съдебни, тържествени речи).
  • Информационни жанрове: статия, хроника, репортаж, информационна бележка. Те предават фактите обективно.
  • Аналитични жанрове: коментар, анализ, интервю, обзор. Те тълкуват и оценяват събитията.
  • Художествено-публицистични жанрове: фейлетонът е сатиричен поглед към актуален проблем, памфлетът е остра политическа сатира, есето е субективно разсъждение.
  • Публицистичният стил стои между научния (по обективност) и художествения (по изразителност). Целта му е и да информира, и да убеждава.

Официално-делови стил

  • Официално-деловият стил обслужва администрацията, правото, дипломацията и официалната кореспонденция.
  • Езикът е стандартизиран, точен, обективен, безличен. Формулировките са установени и задължителни.
  • Характерни изрази: „въз основа на“, „в съответствие с“, „с настоящото уведомявам“, „моля да бъде разгледано“, „считано от дата“.
  • Граматика: пасивни конструкции („Заповедта е издадена...“), отглаголни съществителни (изпълнение, уведомяване, разглеждане), безлични изречения.
  • Дипломатически подстил: конвенция, протокол, нота, меморандум, пакт.
  • Законодателен подстил: конституция, закон, указ, наредба, правилник. Езикът е категоричен и еднозначен.
  • Административно-канцеларски подстил: молба, заявление, автобиография, протокол, договор, пълномощно, удостоверение.
  • ВАЖНО за ДЗИ: разпознавайте този стил по клишетата, безличните конструкции и стандартизираната структура. Той е най-лесен за идентифициране.

Анафора и епифора

Бърза проверка

Гледай КЪДЕ е повторението. В НАЧАЛОТО на редовете = анафора. В КРАЯ на редовете = епифора. Ако е и в двата края, това е симплока (рядко се пита на ДЗИ, но знай).

  • Анафората е повторение на една и съща дума или група думи в НАЧАЛОТО на последователни стихове или изречения.
  • Пример: „Език свещен на моите деди, / Език на мъки, стонове вековни“ (Вазов). Повтореното „език“ в началото засилва патриотичното чувство.
  • Пример: „Кой не знае тоз юнак? / Кой не знае неговото име?“ Повтореното „кой не знае“ набляга на славата на героя.
  • Епифората е обратното: повторение на дума или израз в КРАЯ на последователни стихове или изречения.
  • Пример: „Свобода или смърт юнашка! / Свобода или смърт!“ Повторението в края подчертава решимостта.
  • И двете фигури създават ритъм и натрупват емоция. Анафората удря в началото, епифората затваря в края.
Чести грешки
Всяко повторение на дума е анафора Анафората е повторение САМО в началото на последователни стихове/изречения Ако думата се повтаря в средата на изречението, това е просто повторение (стилистична фигура повторение), не анафора.
Бъркане на анафора с паралелизъм Анафора = повторение на думи. Паралелизъм = повторение на синтактичен модел. При паралелизма може да НЯМА нито една повторена дума, но структурата на изреченията е еднаква. При анафората е важна конкретната повторена дума/фраза.
Провери се

Градация (Климакс)

Бърза проверка

Преброй елементите: трябва да са поне 3. Подреди ги по сила/интензивност. Ако всеки следващ е ПО-СИЛЕН = градация (климакс). Ако всеки следващ е ПО-СЛАБ = антиклимакс. Ако няма посока = просто изброяване, НЕ градация.

  • Градацията изрежда думи или изрази с нарастваща сила. Всяка следваща стъпка е по-интензивна от предишната.
  • Пример: „Ври, кипи, беснува се, гърми“ (Вазов, „Нова земя“). Всеки следващ глагол е по-силен от предходния.
  • Пример: „аз видях, аз чух, аз почувствах“. Действията нарастват от външно наблюдение към вътрешно преживяване.
  • Антиклимаксът (низходяща градация) е обратното: от по-силно към по-слабо. Използва се за ефект на затихване или за ирония.
  • Градацията е характерна за ораторските речи и публицистиката, където постепенно натрупва напрежение.
  • ВАЖНО за ДЗИ: за градация трябва да има поне три елемента с нарастваща (или намаляваща) интензивност.
Чести грешки
Всяко изброяване е градация Градацията изисква НАРАСТВАЩА или НАМАЛЯВАЩА интензивност Купи хляб, мляко и яйца е изброяване, не градация. Няма нарастване на сила. Ври, кипи, беснува се, гърми е градация, защото всеки глагол е по-силен.
Градацията е троп Градацията е стилистична фигура Градацията работи с ПОДРЕДБАТА на думите (от слабо към силно), не с преносното им значение. Затова е фигура, не троп.
Провери се

Антитеза

Бърза проверка

Антитеза = два ОТДЕЛНИ противоположни образа/понятия, поставени един до друг. Оксиморон = противоречието е ВЪТРЕ в едно словосъчетание. Ако можеш да раздвоиш контраста на две изречения, е антитеза. Ако е в две думи една до друга, е оксиморон.

  • Антитезата съпоставя контрастни (противоположни) образи или понятия. Контрастът прави и двете страни по-ярки.
  • Пример: „Богатият и в делник пирува, бедният и в празник гладува“. Противопоставянето богатство/бедност е директно и безпощадно.
  • Пример: „Силно да любят и мразят“ (Ботев). Антитезата „любят/мразят“ показва страстните натури на героите.
  • Пример: „Тъмнини тъмни, светлини пресветли“. Тъмнината и светлината, поставени едно до друго, звучат още по-силно.
  • Антитезата може да обхваща цели абзаци или строфи, в които авторът противопоставя два свята или две идеи.
  • ВАЖНО: Антитезата не е троп. Тя не работи с преносно значение, а с реално противопоставяне.
Чести грешки
Жив труп е антитеза Жив труп е оксиморон Антитезата противопоставя ДВА ОТДЕЛНИ образа: богатият пирува / бедният гладува. Оксиморонът събира противоречието В ЕДНО словосъчетание: жив труп. Това е класическа грешка на ДЗИ!
Антитезата е троп Антитезата е стилистична фигура Тропите работят с ПРЕНОСНО значение. Антитезата работи с РЕАЛНО противопоставяне. При любят и мразят и двете думи са в прякото си значение.
Провери се

Инверсия и елипса

  • Инверсията е нарушен словоред. Думите стоят не на обичайното си място, за да се постигне изразителност.
  • Пример: „братя невръстни“ (вместо „невръстни братя“), „език свещен“ (вместо „свещен език“). Определението е след определяемото.
  • Изнесеното на необичайно място слово получава по-голяма тежест. Речта става по-тържествена или по-емоционална.
  • Елипсата е пропускане на част от изречението (най-често сказуемото), разбираема от контекста.
  • Пример: „Аз, за честта, той, за парите“ (пропуснато е „работя“ или „се боря“). Пропускането създава динамика и лаконичност.
  • Елипсата е обичайна и в разговорния стил, и в литературата. Дава усещане за бързо действие.

Реторичен въпрос и паралелизъм

  • Реторичният въпрос не очаква отговор. Той утвърждава или отрича нещо, но под формата на въпрос звучи по-силно.
  • Пример: „Кой не знае Чавдар войвода?“ Всъщност означава: „Всички знаят Чавдар войвода.“ Славата му е безспорна.
  • Пример: „Доколе ще търпим тази несправедливост?“ Тук няма очакване на конкретен отговор. Има призив за действие.
  • Реторичният въпрос е особено характерен за публицистиката и ораторските речи, където целта е да убедиш.
  • Паралелизмът изгражда две (или повече) изречения по еднакъв синтактичен модел.
  • Пример: „Песен пей ми, песен юнашка! / Песен пей ми, песен хайдушка!“ Еднаквата структура създава ритмичност.
  • Повторението е близко до паралелизма. При него една и съща дума или израз се появява многократно за смислово и емоционално усилване.

Метафора и олицетворение

Бърза проверка

Метафора = скрито сравнение (НЯМА като/сякаш). Сравнение = явно сравнение (ИМА като/сякаш). Олицетворение = неживо нещо ПРАВИ или ЧУВСТВА като човек. Ако виждаш като, това е сравнение, не метафора!

  • Метафората е скрито сравнение. Думата се употребява в преносно значение въз основа на прилика между два предмета или явления.
  • Пример: „златни ръце“ (сръчни), „тежка чужбина“ (мъчителна), „море от сълзи“ (много сълзи).
  • Езикова метафора е тази, която вече е станала част от езика: „стъклен поглед“, „острие на ума“. Индивидуално-авторската метафора е оригинална, нова.
  • Олицетворението (персонификацията) е вид метафора. При него на неживи предмети или природни явления се приписват човешки качества и действия.
  • Пример: „Балканът пее хайдушка песен“ (Ботев), „почиват яростни вълни“, „вятърът шепне“, „пролетта се усмихва“.
  • Олицетворението е много обичан троп в поезията. То оживява природата и я превръща в участник на човешкия свят.
Чести грешки
Бял като сняг е метафора Бял като сняг е сравнение Има сравнителен съюз като = сравнение. Метафората е СКРИТО сравнение без като: снежна белота би била метафора.
Златни ръце е епитет Златни ръце е метафора (метафоричен епитет) Златни тук НЕ е буквално описание, а преносно значение (сръчни, умели). Водещият троп е метафората. Може да се нарече и метафоричен епитет, но на ДЗИ основният отговор е метафора.
Всяко приписване на човешки качества е олицетворение Олицетворение е само когато НЕЖИВО получава човешки качества Ако кажеш за куче мисли, това не е олицетворение (кучето е живо). Олицетворение е вятърът мисли (неживото придобива човешко действие).
Провери се

Алегория, символ, ирония

  • Алегорията е конкретен образ, който последователно изразява абстрактно понятие.
  • Пример: Вълкът въплъщава алчност, Лисицата означава хитрост, Агнето символизира невинност, Совата — мъдрост.
  • Алегорията е характерна за басните (Езоп, Лафонтен), приказките и притчите. Животни и предмети представят човешки качества.
  • Символът е по-сложен от алегорията. Образът има многопластово значение и не може да бъде сведен до едно единствено понятие.
  • Пример: Черешата при Йовков е символ на красотата и доброто. Жеравът в народната поезия символизира раздялата и копнежа по родината.
  • Иронията е употреба на думи в смисъл, противоположен на буквалния. Целта е подигравка или критика.
  • Пример: „Ти си голям умник!“ (казано на човек, направил глупост). „Чудесна работа!“ (казано за провал).
  • ВАЖНО: при иронията говорещият разчита на контекста и интонацията, за да се разбере, че има предвид точно обратното.

Сравнение и епитет

  • Сравнението съпоставя единия предмет с друг чрез сравнителни думи: като, сякаш, подобно на, наподобява.
  • Пример: „Героите наши като скали твърди“ (Вазов), „очи като звезди“, „бял като сняг“, „лети сякаш птица“.
  • Тук е важно: за разлика от метафората, при сравнението и двата предмета са назовани, а приликата е изрично посочена чрез сравнителен съюз.
  • Епитетът е художествено определение. Той подчертава характерен или неочакван признак на предмета.
  • Пример: „белоцветните вишни“, „мъртва тишина“, „синьо море“, „весела пролет“, „горчива усмивка“.
  • Метафоричен епитет: определението има преносно значение. „Златна нива“ (жълта като злато), „стоманена воля“ (твърда и непреклонна).
  • Постоянен епитет: трайно свързан с определено съществително в народната поезия. „Юнак момък“, „бяла ракия“, „остър меч“.

Метонимия и синекдоха

Бърза проверка

Метафора = прилика (А прилича на Б). Метонимия = реална връзка (А е свързано с Б). Синекдоха = част-цяло. Задай си въпроса: има ли ПРИЛИКА между двете неща, или РЕАЛНА ВРЪЗКА? Ако е прилика = метафора. Ако е връзка (автор-произведение, съд-съдържание, част-цяло) = метонимия/синекдоха.

  • Метонимията заменя названието на един предмет с названието на друг, свързан с него чрез реална връзка. Не чрез прилика (това е метафората), а чрез реална връзка.
  • Пример: „Обичам Шопен“ означава „обичам музиката на Шопен“, авторът замества произведението. „Изпих чашата“ означава „изпих съдържанието“, съдът замества съдържаното.
  • Видове връзки: автор за произведение („чета Вазов“), съд за съдържание („изядох чинията“), място за хора („цяла София знае“), материал за предмет („благородно злато“).
  • Синекдохата е вид метонимия. Частта замества цялото или обратно.
  • Пример: „Родна стряха“ (стрехата означава целия дом, дори родината), „всяка глава“ (всеки човек), „Неприятелят се оттегли“ (цялата армия).
  • Перифразата е описателен израз вместо пряко назоваване. „Патриархът на българската литература“ означава Иван Вазов. „Царицата на цветята“ означава розата.
  • Евфемизмът е смекчен израз, който замества нещо неприятно. „Замина за другия свят“ (почина), „неистина“ (лъжа).
Чести грешки
Чета Вазов е метафора Чета Вазов е метонимия Няма ПРИЛИКА между Вазов и книгите му. Има РЕАЛНА ВРЪЗКА: авторът замества произведението. Това е метонимия (тип автор за произведение).
Родна стряха е метафора Родна стряха е синекдоха Стрехата е ЧАСТ от дома, и тя замества ЦЯЛОТО (дома, родината). Частта за цялото = синекдоха, вид метонимия.
Бъркане на перифраза с метафора Перифразата ОПИСВА, метафората СРАВНЯВА скрито Патриархът на българската литература (= Вазов) е описателно назоваване = перифраза. Златни ръце е скрито сравнение = метафора.
Провери се

Хипербола, литота, оксиморон

Бърза проверка

Хипербола = ПРЕУВЕЛИЧАВАНЕ (повече, отколкото е). Литота = ПРЕУМАЛЯВАНЕ (по-малко, отколкото е, или двойно отрицание). Оксиморон = ДВЕ ПРОТИВОРЕЧИВИ ДУМИ в ЕДНО словосъчетание. Ако можеш да кажеш това е прекалено, вероятно е хипербола.

  • Хиперболата преувеличава за по-голяма изразителност.
  • Пример: „Сто пъти ти казах!“, „умирам от глад“, „цяла вечност те чакам“, „поля кървава сълза“.
  • Хиперболата е навсякъде: и в разговорната реч, и в литературата. Придава експресивност и патос.
  • Литотата преумалява. Обикновено се изразява чрез двойно отрицание.
  • Пример: „Не е лош“ (добър е), „Не е малко“ (доста е), „недалече оттук“ (наблизо).
  • Оксиморонът съчетава две противоречиви по значение думи. От противоречието се ражда ново, неочаквано значение.
  • Пример: „жив труп“, „сладка мъка“, „богатият сиромах“, „красноречиво мълчание“, „оглушително мълчание“.
  • ВАЖНО за ДЗИ: не бъркайте оксиморон с антитеза. Антитезата противопоставя два ОТДЕЛНИ образа, а оксиморонът събира противоречието в ЕДНО словосъчетание.
Чести грешки
Жив труп е антитеза Жив труп е оксиморон Противоречието е В ЕДНО словосъчетание (жив + труп). При антитезата противоположностите са в ОТДЕЛНИ части: Богатият пирува, бедният гладува.
Сто пъти ти казах е метафора Сто пъти ти казах е хипербола Няма скрито сравнение. Има преувеличение на броя. Не си казал буквално 100 пъти, а много пъти = хипербола.
Не е лош е просто отрицание Не е лош е литота Казваш не е лош вместо добър е = преумаляваш положителната оценка чрез двойно отрицание. Това е литота.
Оксиморонът е вид антитеза Оксиморонът е троп, антитезата е фигура Оксиморонът работи с ПРЕНОСНО значение (от две противоречиви думи се ражда НОВ смисъл). Антитезата е фигура, при която думите запазват прякото си значение.
Провери се