Правопис

Пълен справочник по правопис: ятов преглас, членуване, главни/малки букви, слято/полуслято/разделно писане, съгласни, удвоени букви, пренасяне, НЕ, представки, наставки, чужди думи, съкращения.

Обзор

Правописът е система от правила за писмено предаване на думите в езика. Звучи скучно, но без него всеки щеше да пише както си иска - и никой нямаше да разбира другия.
Българският правопис следва предимно МОРФОЛОГИЧНИЯ принцип - всяка морфема (представка, корен, наставка) се пише еднакво във всички думи, независимо от изговора. Казваме [грат], но пишем град, защото в градове ясно чуваме Д.
Допълнителни принципи: ФОНЕТИЧЕН (пишем както произнасяме), ТРАДИЦИОНЕН (запазваме историческия правопис) и СМИСЛОРАЗЛИЧИТЕЛЕН (различаваме омоними чрез правописа).
Запомни: Правописната норма се определя от Официалния правописен речник на българския език (издаден от ИБЕ при БАН) и правописния речник БЕРОН (МОН). Когато се съмняваш - проверявай в речника, не в Google.

Ятов преглас (Я/Е)

Бърза проверка

Три условия ЕДНОВРЕМЕННО: 1) под ударение, 2) пред твърда сричка (а, ъ, о, у), 3) няма шушкава (ж, ш, ч, щ, дж) или Й след ятовата гласна. Липсва едно? Пиши Е. Провери три неща: 1) Ударение на ятовата гласна? 2) Следващата сричка твърда ли е (а/ъ/о/у)? 3) Няма ли шушкава (ж/ш/ч/щ/дж) или Й след нея? Три пъти ДА = Я. Иначе Е. Щом едно от трите условия липсва - Е. Не е нужно да проверяваш и трите, ако веднага видиш, че едно е нарушено. Две групи винаги с Я (въпреки меката сричка): 1) -хме/-хте в минало свършено време, 2) причастия на -ящ/-ящи. Една група винаги с Е (въпреки твърда сричка): глаголи с наставка -н- (седна, легна, метна). Ако думата е от списъка (век, човек, съсед, дете, цев, семка, лек, вреда) - винаги Е, не се занимавай с трите условия. Смени формата на думата. Ако Я никога не става Е (кафяв → кафяви → кафява) - това е постоянно Я и не се подчинява на ятовия преглас.

Ятовият преглас е едно от най-важните (и най-объркващите) явления в българската фонетика. На ДЗИ се пада почти всяка година, затова му обърни специално внимание.
Старобългарската гласна ѣ (ят) се превръща в Я или Е в зависимост от фонетични условия. Представи си го така: имаш една стара буква, която се "маскира" ту като Я, ту като Е.
Внимание: Ятовият преглас засяга САМО думи, наследили старобългарската гласна ѣ. Думите с постоянно Я (кафяв, хиляда, княз, фаянс) НЕ се подчиняват на тези правила - при тях Я си стои винаги.
Промяната Я/Е зависи от три условия, които трябва да са изпълнени ЕДНОВРЕМЕННО, за да се пише Я. Ако поне едно не е изпълнено - пишеш Е.
Нека видим примерите първо: бял, бяла, бяло, голям, голяма, мляко, сняг, вятър, лято, бряг, място, дясно, цял, грях, хляб, цвят, свят. Какво е общото?
1. Ятовата гласна е ПОД УДАРЕНИЕ - чуваш я ясно, не е скрита някъде назад в думата.
2. Следващата сричка е ТВЪРДА - съдържа а, ъ, о, у (или думата завършва на Я в последна сричка). Твърдите гласни са "дебели" - а, ъ, о, у.
3. НЯМА шушкава съгласна (ж, ш, ч, щ, дж) или Й между ятовата гласна и следващата гласна. Шушкавите са като стена - блокират Я.
Запомни: Ако ПОНЕ ЕДНО условие не е изпълнено - пишем Е. Трите условия работят като верига: скъсаш ли едно звено, цялата верига пада.
Опитай: Вземи думата БРЯГ. 1) Ударение на Я? Да. 2) Последна сричка? Да (ятовата гласна е в последна сричка). 3) Няма шушкава? Да. Три от три = пишем Я.
Ето реални примери за всяко нарушено условие - така ще разбереш логиката, не само правилото.
НЕУДАРЕНА позиция: местА (ударение на -а, не на ятовата гласна), световЕ (ударение на -е), ветровЕ (ударение на -о), белотА (ударение на -а). Щом ударението е другаде - Е.
МЕКА сричка след ятовата гласна (съдържа е, и, ю, я, ьо): бЕли (мека -и), голЕми, снЕжен, цвЕтен, хлЕбен. Меките гласни "привличат" Е.
ШУШКАВА съгласна (ж, ш, ч, щ, дж) след ятовата гласна: снЕжна (ж), млЕчен (ч), грЕшка (ш), прЕчка (ч), смЕшка (ш). Шушкавата е като бариера пред Я.
Й след ятовата гласна: живЕй (й прави позицията мека).
Любопитно: Понякога се нарушават две условия наведнъж - например мЕстенце (неударено + мека сричка). Но е достатъчно и едно нарушение, за да пишеш Е.
Правилата са хубаво нещо, но българският език обича изключенията. Ето кога правилото за трите условия НЕ работи.
Запомни: Минало свършено време (1-во и 2-ро л. мн.ч.) - окончанията -хме и -хте НЕ предизвикват преглас: бЯхме, бЯхте, четЯхме, четЯхте, вървЯхме, вървЯхте. Пиши Я, макар че сричката е мека!
Запомни: Сегашни деятелни причастия (-ящ/-ящи) - наставката -ящ НЕ предизвиква преглас: седЯщ, седЯща, седЯщи; търпЯщ, търпЯща; спЯщ, летЯщ, висЯщ. НЕ "седещ"!
Внимание: Глаголи с наставка -н- пишат Е дори когато трите условия са изпълнени: сЕдна, бЕсна, мЕтна, лЕгна, рЕзна, клЕкна (сравни: сЯдам, мЯтам).
Прилагателни с наставка -ен от думи с ят: гнЕвен, гнЕвна, гнЕвно (но: гнЯв); хлЕбен, хлЕбна (но: хлЯб); цвЕтен, цвЕтна (но: цвЯт).
Отвлечени съществителни на -ост запазват Я: закостенЯлост, припрЯност, зрЯлост.
Любопитно: Глаголи с гласна пред я обикновено запазват Я: стоЯли, боЯли се, броЯл, безпокоЯл, ваЯл, смаЯни.
Някои думи са влезли в книжовния език от западнобългарските говори, където ятовата гласна винаги се произнася като Е. Те просто нямат форма с Я.
Запомни: Тези думи са винаги с Е: век, човек, съсед, дете, цев, семка, лек, вреда.
Лични имена от западни говори: Вера, Цвета, Деспа, Невена.
Географски имена от западни говори: Брегово (Видинско), но Червен бряг (източен изговор).
Любопитно: Географските обекти следват местния изговор. Затова Брегово е с Е (западен говор), а Бряг е с Я (източен говор).
Тези думи имат постоянно Я, което НИКОГА не преминава в Е, независимо от условията. Те просто не са наследници на старобългарската ѣ.
Примери: кафЯв - кафЯви (не "кафеви"!); хилЯда - хилЯди; кнЯз - кнЯзе; фаЯнс; каЯк; маЯк; баЯн.
Опитай: Ако при промяна на формата Я НИКОГА не преминава в Е, значи не е от ят и е постоянно. Промени формата: кафЯв → кафЯви → кафЯва. Навсякъде Я? Значи е постоянно.

Чести грешки

бЯли цветя бели цветя Тук Е е правилно! Сричката след ятовата гласна е мека (-ли), затова е Е, не Я.

голЕма стая голЯма стая Ударение - да. Следваща сричка -ма (твърда) - да. Няма шушкава - да. Три от три = Я.

бЯлота бЕлота Ударението е на -та, не на ятовата гласна. Първото условие не е изпълнено = Е.

снЯжен снЕжен Има шушкава Ж след ятовата гласна. Третото условие е нарушено = Е.

млЯчен млЕчен Има шушкава Ч след ятовата гласна. Третото условие е нарушено = Е.

бЯли бЕли Следващата сричка -ли е мека (съдържа И). Второто условие е нарушено.

снЯжен снЕжен Шушкавата Ж блокира Я. Третото условие е нарушено.

свЯтове свЕтове Ударението е на -о, не на ятовата гласна. Първото условие е нарушено.

млЯчен млЕчен Шушкавата Ч блокира Я. Третото условие е нарушено.

вЯтрове вЕтрове Ударението е на -о, не на ятовата гласна. Първото условие е нарушено.

бЕхме бЯхме Минало свършено време, 1-во л. мн.ч. Окончанието -хме е изключение - пише се Я.

седЕщ седЯщ Сегашно деятелно причастие на -ящ. Изключение - пише се Я.

сЯдна сЕдна Глагол с наставка -н-. Изключение - пише се Е, въпреки че трите условия са изпълнени.

четЕхте четЯхте Минало свършено време, 2-ро л. мн.ч. Окончанието -хте е изключение - пише се Я.

летЕщ летЯщ Сегашно деятелно причастие на -ящ. Изключение - пише се Я.

Провери се

Членуване

Бърза проверка

Замени думата с ТОЙ/НЕГО. ТОЙ = пълен член (-ът/-ят). НЕГО = кратък (-а/-я). Ако думата е след предлог - ВИНАГИ кратък член, без изключения. Пълен/кратък член е проблем САМО при мъжки род, единствено число. При женски род, среден род и множествено число - членът е един и няма какво да объркаш. Замени думата с ТОЙ/НЕГО. ТОЙ = пълен член (-ът/-ят). НЕГО = кратък (-а/-я). Замени думата с ТОЙ/НЕГО. НЕГО = кратък (-а/-я). Супертрик: след предлог (на, в, с, за, от, до, при, без, през, под, над, пред, зад) - ВИНАГИ кратък член, без изключения! Десетте думи с мек член: цар, крал, ден, сън, кон, огън, път, зет, лакът, нокът. Плюс всички думи с наставка -тел (за лица) и -ар/-яр (за лица).

Членуването е номер едно по грешки на ДЗИ. Сериозно. Повече хора бъркат пълен и кратък член, отколкото ятов преглас.
Членуването е прибавяне на определителен член (членна морфема) към имена за изразяване на определеност. "Куче" е произволно куче. "Кучето" е точно определено куче.
Членуват се: съществителни, прилагателни, числителни (редни и бройни), причастия, някои местоимения.
Внимание: НЕ се членуват: глаголи, наречия, предлози, съюзи, частици, междуметия.
При група от определения (прилагателно + съществително) - членува се САМО ПЪРВАТА дума: приказливаТА красива сестра (не: приказливата красиваТА сестра).
Запомни: Основният проблем на ДЗИ е: пълен (-ът/-ят) или кратък (-а/-я) член при думи от МЪЖКИ род, ед.ч. При женски, среден род и множествено число НЯМА такъв избор - там членът е един.
Нека видим всеки случай поотделно - така няма да ги бъркаш.
МЪЖКИ РОД, ед.ч. - твърд вариант: пълен -ЪТ, кратък -А (градЪТ / градА, столЪТ / столА).
МЪЖКИ РОД, ед.ч. - мек вариант: пълен -ЯТ, кратък -Я (денЯТ / денЯ, учителЯТ / учителЯ).
ЖЕНСКИ РОД, ед.ч.: винаги -ТА (женаТА, книгаТА, пролетТА, нощТА). Тук няма пълен/кратък - един-единствен член.
СРЕДЕН РОД, ед.ч.: винаги -ТО (детеТО, мореТО, кучеТО, виноТО). Пак само един вариант.
МНОЖЕСТВЕНО ЧИСЛО: -ТА (за окончания -а/-я: селаТА, децаТА) или -ТЕ (за останалите: градовеТЕ, книгиТЕ, хораТЕ).
Любопитно: Дядо, чичо - членуват се с -ТО (дядоТО, чичоТО), макар да са мъжки род. Думи от м.р. на -а/-я (владика, слуга, съдия) - членуват се като ж.р. (владикаТА, слугаТА, съдияТА).
Нека тръгнем от примери: "ЛекарЯТ прегледа пациента." Кой прегледа? Лекарят. Той прегледа. ТОЙ = пълен член.
Запомни: Пълен член се пише, когато думата може да се замени с ТОЙ (т.е. е подлог или негово определение).
1. ПОДЛОГ в изречението: ЛекарЯТ прегледа пациента. УченикЪТ реши задачата. Старият човек се усмихна.
2. СЪГЛАСУВАНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ или ПРИЛОЖЕНИЕ на подлога: СилниЯТ вятър бутна саксиите. СтаринниЯТ кораб беше открит.
3. СКАЗУЕМНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ, което се отнася до подлога (след: съм, бъда, ставам, оказвам се): Той е победителЯТ. Иван беше първиЯТ.
4. ЦИТИРАНИ ЗАГЛАВИЯ (независимо от функцията): Във филма "КозиЯТ рог" играят известни артисти.
Внимание: Обръщението НЕ е подлог и НЕ изисква пълен член. Правилно: Уважаеми господин Министър (без член).
Опитай: Заменете думата с лично местоимение. Ако е ТОЙ = пълен член.
Нека пак тръгнем от примери: "Видях ученикА." Кого видях? Ученика. Видях НЕГО. НЕГО = кратък член.
Запомни: Кратък член се пише във ВСИЧКИ случаи, когато думата НЕ е подлог - т.е. може да се замени с НЕГО.
1. СЛЕД ПРЕДЛОГ - винаги кратък: Обадих се на господинА. Сетих се за тефтерА. В градА има много хора.
2. ДОПЪЛНЕНИЕ: Видях ученикА. Питах лекарЯ. Чух учителЯ.
3. ОБСТОЯТЕЛСТВЕНО ПОЯСНЕНИЕ: следващиЯ път, на другиЯ ден.
4. ПРЯКОРИ и ПРОЗВИЩА - ВИНАГИ кратък, независимо от функцията: АпостолА на свободата е Васил Левски. ДяконА беше арестуван.
5. ГЕОГРАФСКИ НАЗВАНИЯ - обикновено кратък: Хисаря, Предела.
Опитай: Заменете думата с лично местоимение: НЕГО = кратък член.
Запомни: ДЕСЕТ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ с мек член (-ят/-я): цар, крал, ден, сън, кон, огън, път, зет, лакът, нокът. Примери: царЯТ/царЯ, денЯТ/денЯ, пътЯТ/пътЯ.
Наставка -тел (за лица): мек член - учителЯТ/учителЯ, но котелЪТ (не е наставка -тел, а самата дума!).
Наставка -ар/-яр (за лица): мек член - ключарЯТ/ключарЯ, но дарЪТ (не е наставка -ар!).
ЧИСЛИТЕЛНИ с -Т: дваТА, шестТЕ - двойно Т при членуване.
Любопитно: В ПОЕЗИЯТА и УСТНАТА РЕЧ правилото за пълен/кратък член не е задължително. Но на ДЗИ - е!
Внимание: Думата след предлог НИКОГА не може да е подлог, затова ВИНАГИ е с кратък член: на учителЯ (НЕ "на учителят"), с ученикА (НЕ "с ученикът"). Това е най-лесното правило - след предлог = кратък. Точка.

Чести грешки

Ученика реши задачата. Ученикът реши задачата. Ученикът е подлог (ТОЙ реши задачата), затова е пълен член -ът.

Учителя влезе в стаята. Учителят влезе в стаята. Учителят е подлог (ТОЙ влезе), затова е пълен член -ят.

Стария човек се усмихна. Старият човек се усмихна. Старият е определение на подлога (човек). Определението също взема пълен член.

Той е победителя. Той е победителят. Сказуемно определение, отнасящо се до подлога ТОЙ. Пълен член.

Силния вятър бутна вазата. Силният вятър бутна вазата. Силният е определение на подлога (вятър). Определението на подлога взема пълен член.

На ученикът му казах. На ученика му казах. След предлог НА - ВИНАГИ кратък член. Няма изключения.

Видях учителят. Видях учителя. Учителя е допълнение (видях НЕГО), затова е кратък член.

С ученикът отидохме. С ученика отидохме. След предлог С - ВИНАГИ кратък член.

За директорът говорихме. За директора говорихме. След предлог ЗА - ВИНАГИ кратък член.

Повикаха учителят. Повикаха учителя. Учителя е допълнение (повикаха НЕГО), затова е кратък член -я.

денът беше хубав денят беше хубав Ден е от десетте думи с мек член. Пълен член е -ЯТ, не -ЪТ.

котелят котелът Котел не съдържа наставка -тел (за лица). Има твърд член -ът.

учителът влезе учителят влезе Учител съдържа наставка -тел (за лица). Пълен член е -ЯТ, не -ЪТ.

на пътят на пътя След предлог НА - ВИНАГИ кратък член. Път е от десетте думи с мек член, затова -Я.

дарят дарът Дар не съдържа наставка -ар (за лица). Има твърд член -ът.

Провери се

Главни и малки букви

Бърза проверка

Собствени имена = главна буква. При съставни имена - само ПЪРВАТА дума с главна (освен ако вътре има друго собствено име). Никога не пиши Всяка Дума С Главна - това е английски, не български.

Начало на изречение и начало на пряка реч. Това е най-лесното.
Собствени имена на лица: Иван, Мария, Елин Пелин, Пинокио, Афродита.
Географски названия - само първата дума, освен ако съдържат друго собствено име: Слънчев бряг, Стара Загора, но Югоизточна Азия (два собствени елемента), Долни Дъбник.
Исторически събития и празници - само първата дума: Априлско въстание, Балканска война. Еднословни: Коледа, Великден, Цветница, Гергьовден.
Съставни празници - главна само първата дума и собствените имена: Ден на детето, Ден на народните будители.
Институции и организации - само първата дума: Министерство на здравеопазването, Българска академия на науките, Организация на обединените нации.
Еднословни институции: Ватикана, Ермитажът.
Притежателни прилагателни с -ов/-ев/-ин от собствени имена: Вазови разкази, Шекспирови комедии, Бай-Ганьова постъпка.
Запомни: Исторически периоди и епохи (значими): Ренесанс, Средновековие, Просвещение.
Внимание: Месеци - януари, февруари, март, април. Това е ЧЕСТО СРЕЩАНА ГРЕШКА на ДЗИ! В английски месеците са с главна, в български - не.
Дни от седмицата - понеделник, вторник, сряда, четвъртък. Пак за разлика от английски.
Националности и жителски названия - българин, французин, русенец, европеец.
Езици - български език, английски, испански, немски.
Религии - християнство, ислям, будизъм, юдаизъм.
Длъжности и титли (в обикновен текст) - президент, министър, професор, доктор, кмет. ИЗКЛ.: При официално обръщение с главна: Уважаеми господин Министър.
Прилагателни от собствени имена БЕЗ притежателно значение (-ски и устойчиви изрази): питагорова теорема, ахилесова пета, брайлова азбука, авгиеви обори, ботевска вяра.
Посоки на света (общо): север, юг, изток, запад. ИЗКЛ.: Като име на регион - Северозапада, Изтока.
Направления и стилове в изкуството: барок, импресионизъм, класицизъм, романтизъм.
Абревиатури, използвани като нарицателни: джипи, джиесем, есемес, тир.
Запомни: При съставни собствени имена САМО първата дума се пише с главна буква (останалите - с малка, освен ако са собствени имена сами по себе си).
Правилно: Българска телеграфна агенция, Комисия за защита на потребителите, Втора английска езикова гимназия.
Внимание: ГРЕШНО (по модел на английския): "Комисия За Защита На Потребителите" - НЕ пишем всяка дума с главна! Това е типична грешка от хора, които четат много на английски.
Собствени имена вътре в наименованието запазват главната буква: Софийски университет "Св. Климент Охридски" (Софийски - главна като първа дума; Св. Климент Охридски - собствено име).
Съставни собствени имена с числително редно: Двадесет и четвърто основно училище - само първата дума с главна.

Чести грешки

Април април Месеците се пишат с малка буква на български. Не е като английски!

Понеделник понеделник Дните от седмицата се пишат с малка буква.

Българин българин Националностите и жителските названия се пишат с малка буква.

Християнство християнство Религиите се пишат с малка буква.

Президентът на България президентът на България Длъжностите и титлите се пишат с малка буква в обикновен текст.

Министерство На Здравеопазването Министерство на здравеопазването Само първата дума с главна буква. Предлозите и следващите думи - с малка.

Българска Академия На Науките Българска академия на науките Само Българска е с главна (първа дума). Останалите - с малка.

Ден На Детето Ден на детето Само първата дума с главна. Предлозите и следващите думи - с малка.

Втора Английска Езикова Гимназия Втора английска езикова гимназия Само първата дума с главна. "Английска", "езикова", "гимназия" са с малка буква.

Провери се

Слято, полуслято и разделно писане

Бърза проверка

Ключов тест: ако между двете части НЕ можеш да вмъкнеш И (не можеш да кажеш "водо И провод"), отношението е подчинително = слято. Ако можеш да вмъкнеш И - виж полуслято. Тест за тире: ако между двете части можеш да вмъкнеш И (черен И бял = черно-бял), отношението е равноправно = пиши с тире. Степенуване (по-, най-) е ВИНАГИ с тире.

Запомни: Слято се пишат сложните думи с НЕРАВНОПРАВНО (подчинително) отношение между основите. Едната основа "командва" другата.
Сложни съществителни с подчинена основа + съединителна гласна -о-/-е-: ветропоказател, градоначалник, водопровод, болногледач, лъжесвидетел, кредитополучател.
Названия на празници и градове с лично/фамилно име: Гергьовден, Ивайловград, Благоевград.
Думи с числително (изписано с букви) + главна основа: двуколка, тригодишнина, едноминутен, двучасов, стогодишен.
Думи с чужди първи части (представки от чужд произход): авто-, анти-, аудио-, био-, вице-, евро-, еко-, електро-, кибер-, кино-, макро-, макси-, мега-, микро-, мини-, моно-, мото-, мулти-, нарко-, нео-, полу-, пост-, пра-, прес-, промо-, радио-, свръх-, смарт-, соц-, спец-, супер-, съ-, термо-, транс-, ултра-, фото-, хидро-, хипер-. Примери: автоуслуги, киберзащита, прессъобщение, суперсила.
Сложни прилагателни от прилагателно + съществително (подчинително): етеричномаслен, млечнокисел, научнопопулярен, източноазиатски.
Прилагателни с наречие + прилагателно/причастие (като смислово единство): взаимноприемлив, светлосин, генномодифициран, високоинтелигентен.
Прилагателни от съставни географски названия: великотърновски, нюйоркски.
Сложни наречия: предлог + наречие (бездруго, вдясно, донякъде, откога, докога, откъде, докъде); предлог + съществително (вследствие, всъщност, завчас, навреме, навръх, вкъщи, навън, навътре, надясно, наистина, завинаги).
Запомни: Полуслято (с дефис/тире) се пишат думи с РАВНОПРАВНО (съчинително) отношение между частите - между тях може да се вмъкне И.
Равноправни основи: черно-бял (черен И бял), внос-износ (внос И износ), напред-назад, горе-долу, старт-финал, административно-битов, търговско-промишлен, жълто-зелен.
Степенуване с ПО- и НАЙ-: по-красив, по-добър, по-малко; най-умен, най-важен, най-често.
Главна + подчинена основа (където първата дума губи морфологична изменяемост): генерал-лейтенант, генерал-майор, кандидат-студент, заместник-директор.
Цифри + буквена част: 5-годишен, 6-месечен, 100-метров, 20-годишнина, 3-стаен.
Наречия с еди-, -годе, -що: еди-как, еди-кога, що-годе, току-що, току-виж.
Фразеологизирани съчетания от две съществителни: гайтан-вежди, жар-птица, очи-череши.
Буква/символ + прилагателно: гама-лъч.
Внимание: Ако първата дума ЗАПАЗВА морфологичната си изменяемост - пишем РАЗДЕЛНО: жена летец / жената летец.
Запомни: Разделно се пишат съставни думи и словосъчетания - всяка самостоятелна дума е отделна.
Бъдеще време - частицата ЩЕ винаги разделно: ще пиша, ще чета; няма да пиша.
Частицата НЕ пред глаголи: не знам, не мога, не говоря, не искам.
Частицата НЕ пред деепричастия (-йки): не знаейки, не искайки, не говорейки.
Съществително + съществително, членува се първото: писателят реалист, къщата музей, лекар анестезиолог, художник символист, студент първокурсник, майстор зидар.
Наименования с подчинени съставки от чужд произход (наложили се като самостоятелни думи): гол линия, бинго зала, сити център, тахан халва.
Съставни собствени имена: Средна гора, Сини камъни.
Съставни числителни: двадесет и пет, сто и едно.
Съставни съюзи: или...или, нито...нито, както...така и.
Изрази тип: от време на време, от ден на ден.
Наречие + прилагателно/причастие (свободно съчетание, не единство): много красив, напълно различен.

Чести грешки

щепиша ще пиша Частицата ЩЕ за бъдеще време ВИНАГИ е разделна от глагола.

незнам не знам НЕ пред глаголи е ВИНАГИ разделно.

двадесетипет двадесет и пет Съставните числителни се пишат разделно.

научно-популярен научнопопулярен Тук отношението е подчинително (научно описва популярен), затова е слято, не полуслято.

черно бял черно-бял Тук отношението е равноправно (черен И бял), затова е полуслято (с тире), не разделно.

Провери се

НЕ с различни части на речта

Бърза проверка

Тест: Може ли думата без НЕ да стои самостоятелно? Ако НЕ+дума = НОВА дума с ново/противоположно значение - слято. Ако НЕ просто отрича действие/признак - разделно. Три сигурни случая за разделно: 1) НЕ пред глагол, 2) НЕ пред деепричастие (-йки), 3) противопоставяне (не...а). Ако видиш "а" след запетая - НЕ е разделно.

Запомни: НЕ се пише СЛЯТО, когато образува НОВА ДУМА с противоположно или ново значение. Ключова дума: НОВА ДУМА.
С ПРИЛАГАТЕЛНИ (нова дума с противоположно значение): неправилен (=грешен), нечетлив, неточен, неясен, неизвестен, невежлив.
Със СЪЩЕСТВИТЕЛНИ (нова дума): недоверие (=липса на доверие), неистина, невежа, неволя, нехайство, неуспех, неприятел.
С НАРЕЧИЯ: невинаги, недотам, незнайно, неслучайно, нерядко, неведнъж.
С ПРИЧАСТИЯ (когато функционират като прилагателни - нова дума): невъзпитан (=груб), необут (=бос), непроверен, незнаещ, невидял.
С ГЛАГОЛИ, които НЕ съществуват без НЕ: ненавиждам, нехая, негодувам, недоумявам, нехаейки.
С представка НЕДО- (слаба степен на действие): недочувам, недовиждам, недоразбирам, недооценявам.
Запомни: НЕ се пише РАЗДЕЛНО, когато е отрицателна частица - просто отрича действие или признак, без да създава нова дума.
Пред ГЛАГОЛИ - винаги разделно: не говоря, не знам, не мога, не искам, не отивам. Изключение: глаголи, които не съществуват без НЕ (ненавиждам, нехая).
Пред ДЕЕПРИЧАСТИЯ (-йки) - винаги разделно: не знаейки, не говорейки, не искайки.
Пред ПРИЧАСТИЯ в СКАЗУЕМНА функция (част от съставно сказуемо): Участниците не успели. Той не бил поканен. Домът не бил завършен.
При ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ (не...а): Не веднъж, а сто пъти. Не малко, а много. Не висок, а нисък.
Пред ЧЛЕНУВАНИ причастия/прилагателни при противопоставяне: не добрият, а лошият ученик.
Внимание: КЛЮЧОВА РАЗЛИКА - Непроверен факт (=съмнителен, слято) vs. Фактът е не проверен, а предположен (противопоставяне, разделно).

Чести грешки

не правилен отговор неправилен отговор Неправилен = грешен. Нова дума с противоположно значение. Слято.

не доверие недоверие Недоверие = липса на доверие. Нова дума. Слято.

не навиждам ненавиждам Глаголът "навиждам" не съществува самостоятелно. Слято.

не до чувам недочувам Представка НЕДО- (слаба степен на действие). Слято.

Той незнае. Той не знае. НЕ пред глаголи е ВИНАГИ разделно (освен глаголи без самостоятелна форма).

незнаейки не знаейки НЕ пред деепричастия (-йки) е ВИНАГИ разделно.

Не висок, а нисък мъж = невисок не висок, а нисък мъж При противопоставяне (не...а) - разделно, дори ако иначе би било слято.

Задачата небеше решена. Задачата не беше решена. НЕ пред глагол (беше) е ВИНАГИ разделно.

Провери се

Звучни и беззвучни съгласни

Бърза проверка

Сложи ръка на гърлото. Ако вибрира при произнасяне - звучна. Ако не - беззвучна. Двойките: б-п, в-ф, г-к, д-т, ж-ш, з-с, дж-ч, дз-ц. Чуваш едно, пишеш друго? Намери сродна дума, където съмнителната съгласна е пред гласна: град → градове (Д ясно се чува). Два начина за проверка: 1) Намери сродна дума, където съгласната е пред гласна (град → градове). 2) За представки: без-, из-, раз-, въз- ВИНАГИ с З. Единствено изключение: въстание.

ЗВУЧНИ (с тон + шум): б, в, г, д, ж, з, дж, дз. Когато ги произнасяш, гърлото ти вибрира.
БЕЗЗВУЧНИ (само шум): п, ф, к, т, ш, с, ч, ц. Произнасяш ги само с въздух, без вибрация.
СОНОРНИ (предимно тон, без двойник): м, л, н, р, й - те са винаги звучни и нямат беззвучен партньор.
Запомни: ДВОЙКИ звучна-беззвучна: б-п, в-ф, г-к, д-т, ж-ш, з-с, дж-ч, дз-ц. Всяка звучна си има точен беззвучен двойник.
ОБЕЗЗВУЧАВАНЕ: Звучна съгласна се изговаря като беззвучна, когато е пред беззвучна или в края на думата. Произнасяме [грат], но пишем град.
Обеззвучаване в средата: изкуство [искуство], разказ [расказ], подкрепям [поткрепям].
Краесловно обеззвучаване: враг [врак], лешояд [лешоят], гръмоотвод [гръмоотвот], дъжд [дъшт], град [грат].
ОЗВУЧАВАНЕ: Беззвучна съгласна се изговаря като звучна пред звучна съгласна.
Озвучаване в средата: сграда [зграда], отговор [одговор], сбор [збор].
Внимание: При писане ЗАПАЗВАМЕ морфологичния принцип - пишем така, както е в морфемата, НЕ както изговаряме! Чуваш [грат], но пишеш ГРАД, защото в градОВЕ чуваш Д.
Запомни: За да проверим коя съгласна да напишем, търсим СРОДНА ДУМА или ДРУГА ФОРМА, където съмнителната съгласна стои пред ГЛАСНА или пред СОНОРЕН звук (л, р, м, н).
враг - врагОВЕ (г пред гласна); лешояд - лешоЯДИ; гръмоотвод - гръмоотвОДИ.
сграда - (представката с- е винаги с-); разказ - разкАЗИ; подкрепям - (представката под- е винаги под-).
Запомни: ПРЕДСТАВКИТЕ без-, из-, раз-, въз- ВИНАГИ се пишат с -З, независимо от изговора: безславно [бесславно], известен [извесен], разсъждавам [рассъждавам].
ЕДИНСТВЕНО ИЗКЛЮЧЕНИЕ: въстание (исторически установено без -з).

Чести грешки

расказ разказ Представката раз- ВИНАГИ е с З. Проверка: разкАЗИ.

испит изпит Представката из- ВИНАГИ е с З.

безпорно безспорно Представката без- ВИНАГИ е с З. А коренът е СПОР- (спорен, спорове).

въсстановявам възстановявам Представката въз- ВИНАГИ е с З.

възтание въстание Единственото изключение! Въстание е без З по историческа традиция.

Удвоени съгласни

Бърза проверка

Образувай мъжкия род на прилагателното. Ако завършва на -НЕН (каменЕН), в останалите форми Е изпада и Н се удвоява (каменНА). Ако НЕ завършва на -НЕН - няма удвояване. Среща ли се Т + ТА (от члена)? Ако да - пиши ТТ. Ако думата завършва на друга съгласна (Щ, Ч) - няма удвояване. Раздели думата на морфеми (представка + корен). Ако представката завършва на същата буква, с която започва коренът - пиши двойна: под + държам = поддържам.

Нека видим пример: каменЕН (м.р.) → каменНА (ж.р., Е изпада → две Н се срещат). Ето откъде идва двойното Н.
Запомни: Двойно НН се пише при прилагателни на -НЕН в м.р. ед.ч., когато гласната Е ИЗПАДА в останалите форми.
Форма м.р.: каменен, ценен, конен, есенен, ранен, машинен, вълнен, законен, военен.
Форми с изпадане на Е (двойно НН): каменна/каменно/каменни, ценна/ценно/ценни, конна/конно/конни, есенна/есенно/есенни, ранна/ранно/ранни, машинна/машинно, вълнена, законна, военна.
Членувани: каменният, ценният, конният, есенният.
Внимание: БЕЗ УДВОЯВАНЕ (Е НЕ изпада): зърнен - зърнена/зърнено/зърнени, копринен - копринена, болезнен - болезнена/болезнени.
Внимание: фин - фина (НЕ "финна"!), защото основната форма е ФИН, не ФИНЕН. Няма какво да се удвои.
Любопитно: Двойно НН от границата на морфемите: именник (име + -ник), лимонен - лимонена.
Запомни: Двойно ТТ при ЧЛЕНУВАНЕ на съществителни от ЖЕНСКИ РОД, завършващи на -Т + член -ТА. Т + ТА = ТТА.
пролет + та = пролетТА; радост + та = радостТА; младост + та = младостТА; вест + та = вестТА; страст + та = страстТА; доблест + та = доблестТА; болест + та = болестТА.
Заразителност + та = заразителностТА; грамотност + та = грамотностТА; искреност + та = искреностТА; личност + та = личностТА.
Внимание: Ако думата завършва на ДРУГА съгласна, няма удвояване: свещ + та = свещТА; обич + та = обичТА; нощ + та = нощТА. Тук няма среща на два еднакви звука.
Двойно ТТ при ЧИСЛИТЕЛНИ: дваТА, шестТЕ, десетТЕ.
Запомни: Двойни съгласни се пишат при СРЕЩА на две морфеми (представка + корен) с еднакви звукове.
ДД: над + давам = надДавам; над + думвам = надДумвам; под + държам = подДържам, подДръжка; пред + дверие = предДверие; под + давам = подДавам.
ЗЗ: без + законие = безЗаконие; без + звучен = безЗвучен; из + земвам = изЗемвам; раз + зеленявам = разЗеленявам.
ТТ (от представки): от + тук = отТук; от + тогава = отТогава; от + тенък = отТенък; от + тичам = отТичам; от + теглям = отТеглям.
Внимание: При ЧУЖДИ ИМЕНА удвояването обикновено НЕ се запазва при кирилизация: Giovanni - Джовани (не Джованни), Hannover - Хановер, Mecca - Мека, Finnish - финландски.

Чести грешки

каменА стена каменНА стена Каменен → каменна (Е изпада, Н се удвоява).

финна материя фина материя Основната форма е ФИН, не ФИНЕН. Няма какво да се удвои.

зърнНа храна зърнена храна Зърнен → зърнена (Е НЕ изпада). Няма удвояване.

цено произведение ценно произведение Ценен → ценно (Е изпада, Н се удвоява).

пролета пролетта Пролет завършва на Т. Т + ТА (член) = ТТА.

младоста младостта Младост завършва на Т. Т + ТА (член) = ТТА.

нощта → нощТТа нощта Нощ завършва на Щ, не на Т. Няма удвояване.

болеста болестта Болест завършва на Т. Т + ТА (член) = ТТА.

Провери се

Представки

Бърза проверка

Четири представки винаги с З: БЕЗ-, ИЗ-, РАЗ-, ВЪЗ-. Мнемоника: "БИРВ" (Без, Из, Раз, Въз) - винаги с З. Единствено изключение: въстание. ПРЕ- = преминаване, повторение, прекаленост, промяна. ПРИ- = приближаване, прибавяне, начало. Питай се: думата означава ли "отново/отвъд" (пре-) или "наблизо/допълнително" (при-)? БЕЗ-, ИЗ-, РАЗ-, ВЪЗ- = ВИНАГИ с З. Единствено изключение: въстание. Няма други изключения.

Представката е морфема, която стои ПРЕД корена и се пише СЛЯТО с него. Винаги слято, без тире, без интервал.
Българските представки: в-(въ-), въз-, до-, за-, зад-, из-, на-, над-, о-(об-), от-, по-, под-, пре-, пред-, при-, про-, раз-, с-(съ-), у-.
Запомни: Представките БЕЗ-, ИЗ-, РАЗ-, ВЪЗ- винаги се пишат с буквата З, независимо от изговора: разучавам [расучавам], развличам [расвличам], известен [извесен], безлично [беслично], безбрежен, възпитавам [въспитавам], възлагам.
ЕДИНСТВЕНО ИЗКЛЮЧЕНИЕ: въстание (без -з, по традиция).
Представките се пишат винаги ЕДНАКВО (морфологичен принцип): под- (подкрепям [поткрепям]), от- (отговор [одговор]), с- (сграда [зграда]).
Тези две представки се бъркат постоянно, защото звучат почти еднакво при бърз говор. Разликата е в значението.
ПРЕ- (5 значения): 1) Преодоляване на граница: премествам, предавам, прехвърлям. 2) Повторно действие: пребоядисвам, препрочитам, преиздавам. 3) Разделяне: преграждам, прекършвам, прерязвам. 4) Прекалена степен: прегладнявам, премръзвам, прекалявам. 5) Промяна: превръщам се, преобразявам.
ПРИ- (4 значения): 1) Приближаване/закрепване: приближавам, притеглям, прикрепям, прилепвам. 2) Добавяне: прибавям, придобивам, присъединявам. 3) Начало (третолични, желание): приспива ми се, призлява ми. 4) Еднократност/слаба степен: пригърмя, припечелвам, пристъпвам.
Внимание: ЧЕСТО БЪРКАНИ ДВОЙКИ: преграждам (разделям) / приграждам (добавям ограда); превързвам (раната) / привързвам (към нещо); преклонявам (уважавам) / приклонявам (навеждам).
О- / ОБ-: засяга повърхност или обхваща предмета: ожулвам, остъргвам, обвивам, осмивам, овладявам.
У-: действие надолу/навътре: ужилвам, убождам, укорявам.
ОБЕЗ-: обезличавам, обезверявам, обезвреждам (НЕ "убезличавам").
Запомни: Тези четири представки ВИНАГИ се пишат с буквата З. Чуваш С? Пиши З!
БЕЗ-: безславно, безлично, безбрежен, безценен, безкраен, безчувствен, безпомощен, безспорно [беспорно].
ИЗ-: известен, избегна, извеждам, изкуство [искуство], изкривявам [искривявам], издавам, изпращам [испращам].
РАЗ-: разучавам, развличам, разузнавам, разказвам [расказвам], разсъждавам [рассъждавам], разпореждам [распореждам].
ВЪЗ-: възпитавам [въспитавам], възлагам, възвишение, възстановявам [въсстановявам], възклицавам [въсклицавам].
ЕДИНСТВЕНО ИЗКЛЮЧЕНИЕ: въстание (по историческа традиция, без буквата З).
Опитай: Мнемоника - РаЗ, иЗ, беЗ, въЗ - Завинаги с буквата З (освен въстание).

Чести грешки

приграждам пътя преграждам пътя Преграждам = разделям, слагам преграда на пътя. Приграждам = добавям допълнителна ограда.

превързвам кучето привързвам кучето Привързвам = закрепвам към нещо. Превързвам = слагам превръзка (на рана).

приобразявам преобразявам Преобразявам = променям (промяна). ПРЕ-, не ПРИ-.

прикалявам прекалявам Прекалявам = прекомерна степен. ПРЕ-, не ПРИ-.

Провери се

Наставки

Наставката (суфиксът) е морфема, която стои СЛЕД корена и участва в образуването на нови думи.
Наставка -НЕН/-ЕН: вж. раздел "Двойно Н (НН)" - ценен/ценна, каменен/каменна.
Наставка -ТИОН/-ЦИЯ (от латински): революция, нация, конституция, информация, организация, презентация.
Наставка -ЗИОН/-ЗИЯ (от латински): визия, телевизия, експлозия, корозия, илюзия.
Наставка -ОСТ: младост, радост, старост, слабост - женски род, членуват се с -та (двойно ТТ: младостТА, радостТА).
Наставка -ТЕЛ (за лица): учител, писател, читател, строител - мек член (учителЯТ/учителЯ).
Наставка -АР/-ЯР (за лица): ключар, овчар, рибар - мек член (ключарЯТ/ключарЯ).
Запомни: Относителни прилагателни се образуват с наставка -СКИ.
При съществителни на -К, -Ц, -З: звуците К, З, Ц се заменят с -С-: казак - казаШки, немец - немСки, юнак - юнаШки, Пловдив - пловдивСки.
При шушкави (ж, ш, ч): юнак - юнашки (к→ш+ски), влах - влашки.
При -Г: Бургас - бургаски (г отпада).
В някои по-нови образувания К, З, Ц не се променят: узбекски, таджикски.
Прилагателни от месеци на -Н, -Р: декемврийски, ноемврийски, юнски, юлски (изключение: януарски).
Прилагателни -ски/-шки за КАЧЕСТВЕНА характеристика: ботевски дух, ренесансов стил.

Подвижно и непостоянно Ъ

Бърза проверка

Едносрична дума или пред група съгласни = РЪ/ЛЪ (Ъ след). Многосрична дума пред единична съгласна = ЪР/ЪЛ (Ъ преди). Смени формата. Ако гласната ИЗПАДА - пиши Ъ (гладък → гладка, Ъ изпадна). Ако гласната ОСТАВА - пиши А (юнак → юнаци, А си стои). Намери сродна дума, където съмнителната гласна е под ударение: жена → жЕни (Е ясно, значи не Ъ). Домат → домАти (А ясно, значи не У).

Подвижното Ъ е като непоседливо дете - мести се наляво или надясно в зависимост от думата.
В ЕДНОСРИЧНИ думи - позиция РЪ, ЛЪ (Ъ след Р/Л): връв, гръм, глъч, кръв, кръст, бръс, хлъз.
В МНОГОСРИЧНИ думи, когато след съчетанието има ПОВЕЧЕ от една съгласна - позиция РЪ, ЛЪ: връзвам, гръмна, глъчка, кръстник, бръсна.
В МНОГОСРИЧНИ думи, когато след съчетанието стои САМО ЕДИН съгласен звук - позиция ЪР, ЪЛ (Ъ преди Р/Л): вържа, гълтам, гълча, кърша, бърша, дърво, гърло.
Опитай: Мнемоника - Едносрични и пред група съгласни = ръ/лъ; многосрични пред единична съгласна = ър/ъл.
Любопитно: Изключения съществуват - в някои думи подвижното Ъ не следва правилото стриктно.
Звукът Ъ присъства в едни форми на думата, но ИЗПАДА в други. Ето пример: гладЪК - гладКА (Ъ го няма!). Къде отиде? Просто изпадна.
Примери: гладък - гладка; театър - театри; добър - добра; момък - момци; какъв - каква; малък - малка; сладък - сладка.
Опитай: За да решиш дали да пишеш Ъ или А в крайна сричка, образувай ДРУГА форма на думата. Ако гласната ИЗПАДА, пишеш Ъ. Ако ОСТАНЕ, пишеш А.
Примери за проверка: гладЪК (гладка - Ъ изпада, пишем Ъ); ЛАК (лака - А не изпада, пишем А); момЪК (момци - Ъ изпада); юнАК (юнаци - А не изпада, пишем А).
Непостоянно Ъ между съгласна и Л, М, Н, Р в края: театЪР-театри, огЪН-огньове, добЪР-добра.
В неударена позиция широките гласни А и О се стесняват при изговор (А→Ъ, О→У), но това НЕ се отразява при писане. Чуваш едно, пишеш друго.
А→Ъ (при изговор): жена [женЪ], каша [кЪша], малина [мЪлина] - пишем А!
О→У (при изговор): домат [дУмат], комин [кУмин], молив [мУлив] - пишем О!
Е→И (в много слаба степен): дете [дите] - пишем Е!
Правописният принцип е МОРФОЛОГИЧЕН - пишем както е под ударение: жена (жЕни), домат (домАти).
Запомни: НЕПРОВЕРЯЕМИ думи (запомняне): домат, комин, ламарина, малина, къпина, мартеница, череша, квадрат, кавал, витрина, чувал, кутия.

Чести грешки

въртя въртя Правилно е! Многосрична дума, пред единична съгласна Т = ЪР.

гърмна гръмна Многосрична дума, но пред ГРУПА съгласни (МН) = РЪ.

дъртво дърво Многосрична дума, пред единична съгласна В = ЪР.

кръша кърша Многосрична дума, пред единична съгласна Ш = ЪР.

гладак гладък Проверка: гладка (гласната изпада) → пишем Ъ, не А.

момак момък Проверка: момци (гласната изпада) → пишем Ъ, не А.

малак малък Проверка: малка (гласната изпада) → пишем Ъ, не А.

юнък юнак Проверка: юнаци (гласната А остава) → пишем А, не Ъ.

Пренасяне на думи

Запомни: На нов ред се пренасят ЦЕЛИ СРИЧКИ. Броят на сричките равнява броя на гласните в думата.
Буквата Ь не се отделя от предходната съгласна: ми-ньорски, ак-тьорски, шо-фьор.
Буквите ДЖ, когато означават ЕДИН звук, не се разделят: су-джук, бри-джор. Ако означават ДВА звука: над-живея.
Й между гласна и съгласна остава с гласната: вей-ка, пей-ка, случай-ност. Й между две гласни отива с втората: ра-йон, ма-йор.
Две гласни в средата на думата се пренасят свободно: те-ория или тео-рия, ко-ята или коя-та, зо-ология или зоо-логия.
Еднакви (двойни) съгласни ВИНАГИ се разделят: есен-но, камен-на, кон-ник, под-дръжка, радост-та.
Една съгласна между две гласни отива с втората: вре-ме, ма-са, ко-кичето, слу-шам.
Няколко съгласни между гласни - поне една остава с първата гласна: ав-тор, град-ски, вест-ник, рав-нина.
Препинателни знаци НЕ се пренасят на нов ред.
ЕДНОСРИЧНИ думи (само една гласна): мост, връх, стълб, пръст, шест, храст, бряг, кост, мрак. Нямат къде да се разделят.
Внимание: Единична буква НЕ се оставя сама на реда: а-декватен (ГРЕШНО) - адек-ватен (правилно); у-чител (ГРЕШНО) - учи-тел (правилно).
Съкращения (абревиатури): БНБ, МОН, ЕС, ООН, НАП, НОИ, БДЖ - не се пренасят.
Инициали на лица: И. Вазов, Ел. Пелин - не се разделят.

Чужди думи и заемки

ЗАЕМКИ: Чужди думи, за които НЯМА българско съответствие - назовават нови понятия: архитект, инженер, сервитьор, козметик, фризьор, барман, шофьор, адвокат, юрист, компютър, интернет, смартфон.
ЧУЖДИЦИ: Чужди думи, за които ИМА българско съответствие: алтернатива (=възможност), лайк (=харесване), шопинг (=пазаруване), тренд (=тенденция).
ТРАНСКРИПЦИЯ (по звучене): Чуждите думи се предават по произношение на оригиналния език. Непроизнасяните съгласни не се предават.
АДАПТАЦИЯ: Чуждите думи се приспособяват към българската граматика: получават род, число, членуване, образуват производни думи.
Запомни: Двойните съгласни от оригинала обикновено не се запазват при кирилизация: Giovanni→Джовани, Hannover→Хановер, Mecca→Мека.
Мек знак Ь се използва за предаване на мекост: сервитьор, шофьор, ликьор, миньор.
Чуждите думи следват общите правописни правила на българския език след адаптацията.
Латински абревиатури запазват оригиналното изписване: GSM, SMS, GPS, USB, WiFi, DVD, LED.

Съкращения и абревиатури

ДВА ВИДА СЪКРАЩЕНИЯ: Графични (само в писмен текст) и Лексикални (и в писмен, и в устен).
ГРАФИЧНИ СЪКРАЩЕНИЯ: При четене се заместват с пълния вариант. Пишат се с малка буква и точка: д-р (доктор), гл. ас. (главен асистент), о. (остров), гр. (град), ул. (улица), бул. (булевард), 5 т (тона), 2 лв. (лева), 100 км/ч.
Инициали на лица: Е. Багряна, Зл. Бояджиев.
ЛЕКСИКАЛНИ СЪКРАЩЕНИЯ (абревиатури): Функционират като самостоятелни думи и в устната реч.
ИНИЦИАЛНИ СЪКРАЩЕНИЯ - от първите букви: Пишат се с ГЛАВНИ букви, БЕЗ точки и шпации: БАН, ЕС, МВР, МОН, НАП, ООН, НАТО.
Произношение: БАН→'бан', АЕЦ→'аец' (като дума); БНТ→'бе-не-те', ДДС→'де-де-се' (побуквено).
Малки букви в съкращението за предлози/служебни думи: МВнР (Министерство на вътрешните работи), НСлС (Национална следствена служба).
Традиционни изключения с МАЛКИ букви: тв (телевизионен), жп (железопътен).
Чужди съкращения запазват латиницата: GSM, SMS, GPS, USB, WiFi.
ГРУПОВИ СЪКРАЩЕНИЯ (от срички): медсестра, редколегия - третират се като сложни думи и се пишат слято.
Абревиатурите НЕ се пренасят на нов ред.