← Назад Морфология 25 раздела

Морфология

"Части на речта" - Обща характеристика

Обзор

  • "Части на речта" - Обща характеристика
  • Частите на речта са класове от думи, обединени по общи елементи от значението и по граматически признаци. В българския език се разглеждат десет части на речта, разделени на две основни групи.
  • Притежават граматически категории (род, число, лице, определеност) и променят формата си:
  • Съществително име - назовава предмети, лица, явления, понятия (книга, учител, радост)
  • Прилагателно име - означава признак на предмет (голям, хубав, български)
  • Числително име - означава брой или поредност (три, пети, двама)
  • Местоимение - замества съществителни, прилагателни или числителни (аз, този, някой)
  • Глагол - означава действие или състояние (чета, спя, работя)
  • Имат една-единствена форма и не получават формообразуващи морфеми:
  • Наречие - означава признак на действие (бързо, вчера, тук)
  • Предлог - изразява отношение между думите (на, в, от, за)
  • Съюз - свързва думи и изречения (и, но, че, защото)
  • Частица - модифицира значението (не, ли, да, ще, по-, най-)
  • Междуметие - изразява чувства и емоции (ах, ура, браво, мяу)

Видове съществителни

  • Съществителното име е самостойна изменяема дума, с която се назовава предмет в най-широкия смисъл - хора, животни, растения, предмети, явления и абстрактни понятия. Отговаря на въпросите Кой? и Какво?
  • Собствени имена - назовават единични, уникални обекти; пишат се с главна буква (България, Иван, Дунав, Пловдив)
  • Нарицателни имена - назовават цял клас еднородни обекти; пишат се с малка буква (държава, човек, река, град)
  • Конкретни имена - означават материални, осезаеми предмети (дърво, къща, молив, маса)
  • Абстрактни (отвлечени) имена - означават нематериални понятия (радост, хубост, настроение, любов)
  • Събирателни имена - означават еднородна група като цяло (ято, стадо, рота, клас, тълпа)
  • Веществени имена - означават вещества (вода, злато, мляко, пясък)
  • Прости - съдържат една коренна морфема (род, народ, къща, ден)
  • Сложни - съдържат две или повече коренни морфеми (гроздобер, водопад, самолет, слънчоглед)

Граматическа категория род

  • Родът е вътрешноприсъща и непроменлива категория. Проверява се с числителното едно/един/една:
  • Мъжки род (м.р.) - думи, завършващи на съгласен звук (град, учител, ден, стол)
  • -- Изключения м.р. с окончание -а/-я: баща, войвода, съдия, колега
  • -- Изключения м.р. с окончание -о: дядо, чичо, батко, татко
  • Женски род (ж.р.) - думи, завършващи на -а или -я (книга, земя, воля, жена)
  • -- Изключения ж.р. с нулево окончание: нощ, вечер, есен, пролет, кръв, сол
  • Среден род (ср.р.) - думи, завършващи на -о или -е (село, море, дете, поле)
  • -- Чужди думи от ср.р.: такси, бижу, меню, парти, интервю

Граматическа категория число

  • Числото изразява количеството на назованите предмети - единствено число (ед.ч.) и множествено число (мн.ч.).
  • Окончания за мн.ч. при мъжки род: -и (учители, вълци, зъби), -ове (градове, столове, скокове), -еве (краеве, крайеве), -е (царе, крале)
  • -- Едносрични думи от м.р. обикновено: -ове (град-градове, стол-столове); около 20 думи с -и (внук-внуци, вълк-вълци, гост-гости, зъб-зъби)
  • Окончания за мн.ч. при женски род: -и (книги, жени, реки, сестри)
  • -- Изключения ж.р. с -е: ръка-ръце, нога-нозе (архаични двойствени форми)
  • Окончания за мн.ч. при среден род: -а (била, езера), -ета (кучета, момчета, котета), -ена (времена, имена, семена), -ия (желания, занимания)
  • Singularia tantum (само ед.ч.) - вещества, абстрактни понятия, събирателни: мляко, щастие, човечество, злато, въздух
  • Pluralia tantum (само мн.ч.) - предмети от две части, множества: клещи, гащи, очила, въглища, финанси, лихви

Бройна форма

Бърза проверка

Питай се: думата означава ЛИЦЕ (човек) или НЕЛИЦЕ (предмет/животно)? НЕЛИЦЕ + числително → бройна форма (-а/-я): два стола, пет молива. ЛИЦЕ + числително → мн.ч. + мъжколично числително: двама ученици, трима студенти.

  • Бройна форма имат съществителните от мъжки род, които означават нелица (предмети, растения, животни) и завършват на съгласна.
  • Образува се с окончание -а/-я и се употребява след: числителни бройни (два, пет, сто), числителни за приблизителност (четири-пет, десетина), думите колко, колкото, няколко, толкова.
  • Примери: два стола, три молива, пет учебника, няколко компютъра, колко параграфа
  • ВАЖНО: За лица от мъжки род НЕ се използва бройна форма, а мн.ч. + мъжколично числително: двама ученици, трима студенти, петима работници
  • Грешно: *пет ученика, *три студента, *двама работника (за лица)
  • Правилно: петима ученици, трима студенти, двама работници
  • Двузначни думи (и лице, и нелице): бройна за предмети (4 попа = карти), мн.ч. за лица (четирима попове = свещеници)
Чести грешки
пет ученика петима ученици Ученик е лице → мъжколично числително (петима) + мн.ч. (ученици), НЕ бройна форма.
десет нови компютри десет нови компютъра Компютър е нелице → бройна форма: компютъра (не мн.ч. компютри).
двама стола два стола Стол е нелице → обикновено числително (два) + бройна форма (стола). Мъжколичното "двама" е само за лица.
няколко критерии няколко критерия Критерий е нелице → бройна форма: критерия (не мн.ч. критерии).
Провери се

Звателна форма (Вокатив)

  • Звателната форма се използва при обръщения. Тя е остатък от падежната система.
  • Мъжки род - окончания:
  • -- -е (с палатализация к→ч, г→ж, х→ш): човек→човече, Бог→Боже, брат→брате, Петър→Петре
  • -- -о (след -ш, -ж, -ч, -ин): мъж→мъжо, българин→българино
  • -- -ю (след -н, -л, -т, -р при стари основи): кон→коню, учител→учителю, цар→царю
  • -- без промяна (думи на -о, -е, -и): чичо, дядо, бате, Добри, Захари
  • -- думи на -а/-я: войвода→войводо, съдия→съдийо
  • Женски род - окончания:
  • -- -о (основно): баба→бабо, гора→горо, жена→жено, душа→душо
  • -- -е (собствени имена и умалителни с -ка, -ица): Иванка→Иванке, царица→царице
  • -- без промяна (завършващи на съгласна): пролет, радост, есен
  • Среден род - няма специална звателна форма (съвпада с основната: коте, село, дете)
  • Множествено число - няма специална звателна форма за нито един род
  • При ударение в ед.ч. на последната сричка, ударението се премества напред: гора→горо, жена→жено
  • В съвременния език звателни форми на женски собствени имена на -а/-я се избягват като грубоватни

Членуване (определеност)

Бърза проверка

Мек член (-ят/-я) за: 10 специални думи (цар, крал, ден, сън, кон, огън, път, зет, лакът, нокът), наставка -тел (за лица!), наставка -ар/-яр (за лица!), думи на -й. Всичко останало — твърд (-ът/-а). Внимание: котел ≠ наставка -тел, дар ≠ наставка -ар!

  • Определителният член се добавя в края на думата (постпозитивен член). Българският е единственият славянски език с определителен член.
  • Мъжки род ед.ч. - пълен член -ът/-ят (за подлог); кратък член -а/-я (за неподлог)
  • Женски род ед.ч. - член -та (книгата, водата, есента)
  • -- При ж.р. на съгласна, завършваща на -т, се пише двойно т: нощта, пролетта
  • Среден род ед.ч. - член -то (детето, морето, кучето)
  • Множествено число на -а/-я - член -та (селата, полята, децата)
  • Множествено число (останали) - член -те (столовете, книгите, учителите)
  • Числителни на -т удвояват т при членуване: двата, тримата
  • Правилото важи САМО за думи от мъжки род, единствено число, завършващи на съгласна.
  • Пълен член (-ът/-ят): когато думата е подлог или пояснява подлога (съгласувано определение или именна част на сказуемото със съм).
  • -- Проверка: може да се замени с ТОЙ. Пример: Ученикът (= Той) чете книга.
  • -- Примери: Хлебарят меси тестото. Старият човек седи. Това е въпросът.
  • -- В заглавия: пълен член (Прекрасният нов свят).
  • Кратък член (-а/-я): когато думата НЕ е подлог - при допълнения и след предлози.
  • -- Проверка: може да се замени с НЕГО/ГО. Пример: Видях ученика (= Видях него).
  • -- Примери: Някой счупи прозореца. Поздравихме стария човек. На следващия ден.
  • -- След предлог ВИНАГИ кратък член: в града, на учителя, от ученика, при директора.
  • -- Прякори и прозвища: само кратък член (Апостола на свободата).
  • Когато прилагателно стои пред съществително, членува се САМО прилагателното: приказливата красива сестра (не: приказливата красивата сестра).
  • Мек член (-ят/-я) се използва за:
  • -- Прилагателни и редни числителни: добрият, петият, новият
  • -- 10 специални съществителни: цар, крал, ден, сън, кон, огън, път, зет, лакът, нокът (денят, конят, царят...)
  • -- Думи, завършващи на -й: славеят, герой→героят
  • -- Думи с наставка -тел (деятелни): учителят, писателят, читателят
  • -- Думи с наставка -ар/-яр (за професии): ключарят, овчарят, аптекарят
  • Твърд член (-ът/-а) за всички останали: влакът, човекът, градът, столът
Чести грешки
Видях ученикът. Видях ученика. Ученика е допълнение (видях НЕГО) → кратък член.
В градът има много хора. В града има много хора. След предлог В — ВИНАГИ кратък член.
Апостолът на свободата е Левски. Апостола на свободата е Левски. Прякорите ВИНАГИ се членуват с кратък член, дори когато са подлог.
Стария човек се усмихна. Старият човек се усмихна. Старият е определение на подлога. ТОЙ (старият човек) се усмихна → пълен член.
Провери се

Видове прилагателни

  • Прилагателното име означава признак, качество или свойство на предмет. Отговаря на въпросите Какъв?, Каква?, Какво?, Какви?, Чий? Съгласува се със съществителното по род, число и определеност.
  • Качествени - означават вътрешноприсъщ признак; могат да се степенуват (голям, хубав, умен, висок, червен, сладък, добър)
  • Относителни - означават признак чрез отношение с друг предмет; НЕ се степенуват (градски, дървен, пролетен, златен, плавателен, превозен)
  • Притежателни - изразяват принадлежност; образуват се с -ов/-ев, -ин, -ски (Вазов, братов, майчин, бащин, български)

Граматически категории на прилагателните

  • Род - съгласува се със съществителното: м.р. основна форма (голям, добър); ж.р. +а/-я (голяма, добра); ср.р. +о/-ьо (голямо, добро)
  • Число - ед.ч. с родови форми; мн.ч. +и за всички родове (големи, добри, хубави)
  • Определеност - членува се като съществително: м.р. -ият/-ия (големият/големия); ж.р. -та (голямата); ср.р. -то (голямото); мн.ч. -те (големите)
  • Прилагателното приема рода, числото и определеността на съществителното, което определя.
  • Примери: нов стол (м.р.), нова книга (ж.р.), ново село (ср.р.), нови столове (мн.ч.)
  • Членувано: новият стол / новия стол, новата книга, новото село, новите столове
  • При сложни прилагателни (от два корена): русокос → русокоса, русокосо, русокоси
  • М.р. ед.ч.: пълен член -ият (за подлог): новият стол; кратък член -ия (за неподлог): новия стол
  • Ж.р. ед.ч.: -та (новата книга)
  • Ср.р. ед.ч.: -то (новото село)
  • Мн.ч.: -те (новите столове)
  • При прилагателно + съществително: членува се САМО първото прилагателно (старият добър приятел, НЕ: старият добрият приятел)

Степенуване на прилагателни

  • Степенуването показва степента на изразеност на признака. Характерно е САМО за качествените прилагателни. В българския език степенуването е аналитично (с частици).
  • Положителна степен - основна форма без сравнение (хубав, добър, голям)
  • Сравнителна степен - с частицата по-, пише се с тире/полуслято (по-хубав, по-добър, по-голям)
  • Превъзходна степен - с частицата най-, пише се с тире/полуслято (най-хубав, най-добър, най-голям)
  • Относителни и притежателни прилагателни НЕ се степенуват: *по-дървен, *най-български - грешно!

Видове числителни

  • Числителното име е изменяема част на речта, която определя броя или реда на предметите. Отговаря на въпросите Колко? и Кой по ред? Изменя се по род и число.
  • Бройни числителни - означават точен брой: едно, две, три, четири, пет, шест, ..., сто, хиляда, милион, милиард
  • -- Прости: два, три, сто
  • -- Сложни: петнадесет (5+10), седемстотин (7×100)
  • -- Съставни: тридесет и три, хиляда сто тридесет и три
  • Редни числителни - означават поредност: първи, втори, трети, четвърти, пети...
  • -- Освен първи и втори, всички останали се образуват от бройни: девети, осемнадесети, сто петдесет и шести
  • -- Изменят се по род и число като прилагателни: първи/първа/първо/първи
  • Числителни за приблизителност - образуват се с тире (четири-пет) или наставка -ина (десетина, петдесетина)
  • Дробни числителни - комбинация от бройно (числител) + редно (знаменател): пет осми (5/8)

Употреба на числителните

  • Мъжколичните числителни се употребяват САМО пред съществителни нарицателни от м.р., назоваващи лица.
  • Задължителни от 2 до 6: двама студенти, трима съдии, четирима спортисти, петима ученици, шестима поети
  • От 7 нагоре - предпочита се обикновената форма: седем артисти, дванайсет певци, десет полицаи (допуска се: десетима полицаи)
  • Съставни числителни: сто и двама студенти, двадесет и трима учители
  • ВАЖНО: След мъжколични числителни съществителното е в мн.ч. (НЕ бройна форма): двама ученици (НЕ *двама ученика)
  • След бройни числителни съществителни от м.р. за НЕЛИЦА се употребяват в бройна форма: два стола, пет молива, три компютъра
  • След бройни числителни съществителни от м.р. за ЛИЦА се употребяват в мн.ч.: двама ученици, трима студенти
  • След редни числителни съществителното е в ОСНОВНА форма (ед.ч.): трети ученик, шести ден, петдесети урок
  • Числителните бройни нямат род (освен един/една/едно и два/две)
  • Числителните редни се изменят по род и число: пети/пета/пето/пети
  • Числителните се членуват: двата, петте, третият/третия

Местоимения

Бърза проверка

Именителен (подлог) = аз, ти, той. Винителен (пряко допълнение) = мене/ме, тебе/те, него/го. Дателен (непряко допълнение) = на мене/ми, на тебе/ти, на него/му. Кратките форми НЕ могат да стоят в началото на изречение!

  • Местоимението е самостойна изменяема част на речта, която замества име (съществително, прилагателно или числително). Не назовава предмет или признак, а само посочва или замества вече назован.
  • В българския език има 9 вида местоимения. Местоименията притежават граматическите категории лице, число, род, падеж (при някои) и определеност.
  • Заместват имена на лица или предмети, участващи в речта. Имат форми за лице, число, падеж и род (в 3 л. ед.ч.).
  • Именителен падеж (подлог): аз, ти, той/тя/то, ние, вие, те
  • Винителен падеж (пряко допълнение) - пълни форми: мене, тебе, него/нея/него, нас, вас, тях
  • Винителен падеж - кратки форми: ме, те, го/я/го, ни, ви, ги
  • Дателен падеж (непряко допълнение) - пълни форми: (на) мене, (на) тебе, (на) него/(на) нея, (на) нас, (на) вас, (на) тях
  • Дателен падеж - кратки форми: ми, ти, му/й/му, ни, ви, им
  • Кратките форми са клитики (нямат собствено ударение) и НЕ могат да стоят в началото на изречението.
  • 2 л. мн.ч. (вие/Вие) служи и като учтива форма в общуването.
  • Архаични дателни форми: нему, ней, нам, вам, тям (рядко употребявани)
  • Изразяват отношение на притежание. Изменят се по род, число и определеност.
  • Пълни форми: мой/моя/мое/мои, твой/твоя/твое/твои, негов/негова/негово/негови, нейн/нейна/нейно/нейни, наш/наша/наше/наши, ваш/ваша/ваше/ваши, техен/тяхна/тяхно/техни
  • Кратки форми: ми, ти, му, й, ни, ви, им
  • Членувани: моят/моя, моята, моето, моите
  • Пълните форми стоят ПРЕД съществителното: моята книга
  • Кратките форми стоят СЛЕД съществителното: книгата ми
  • Възвратно лично местоимение - означава, че действието се връща към извършителя (подлога).
  • -- Пълна форма (винителен): себе си
  • -- Кратка форма (винителен): се
  • -- Пълна форма (дателен): на себе си
  • -- Кратка форма (дателен): си
  • -- Няма форма за именителен падеж и не се изменя по лице, род или число.
  • Възвратно притежателно местоимение - заместваща форма за притежателно местоимение, когато притежателят е и подлог.
  • -- Пълни форми: свой, своя, свое, свои (членувани: своят/своя, своята, своето, своите)
  • -- Кратка форма: си
  • -- Пример: Той взе своята (= си) книга. / Той взе книгата си.
  • Посочват предмет или признак без да го назовават. Разграничават се по близост и отдалеченост.
  • За близко (тук): този, тази, това, тези
  • За далечно (там): онзи, онази, онова, онези
  • За качество: такъв, такава, такова, такива
  • За количество: толкова (неизменяемо)
  • Членувани форми: тозиˌ/тозиˌ тазиˌ/тазиˌ (рядко се членуват, защото са вече определени по природа)
  • Използват се за задаване на въпроси за лица, предмети, признаци, притежание и количество.
  • За лице/предмет: кой, коя, кое, кои (Кой дойде?)
  • -- Винителен: кого (Кого видя?)
  • -- Дателен: кому, на кого (Кому каза?)
  • За качество: какъв, каква, какво, какви (Какъв е той?)
  • За притежание: чий, чия, чие, чии (Чия е тази книга?)
  • За количество: колко (неизменяемо) (Колко струва?)
  • За множество лица: колцина (Колцина дойдоха?)
  • Архаично: що (= какво)
  • Свързват подчинено определително изречение с главното. Образуват се от въпросителните с наставка -то.
  • който, която, което, които (Човекът, който дойде...)
  • -- Винителен: когото (Човекът, когото видях...)
  • -- Дателен: комуто, на когото (Човекът, комуто дадох...)
  • какъвто, каквато, каквото, каквито (Такъв, какъвто е...)
  • чийто, чиято, чието, чиито (Човекът, чиято книга...)
  • колкото (неизменяемо) (Колкото можеш...)
  • що (архаично, книжовно) (Всичко, що видях...)
  • Означават неопределени лица, предмети или признаци. Образуват се с представки и частици.
  • С представка ня-: някой, някоя, някое, някои; нещо; някакъв, някаква, някакво, някакви; нечий; няколко
  • С частица еди-: еди-кой (си), еди-какъв (си), еди-колко (си)
  • С частица -годе: кой-годе, какъв-годе
  • С частица да е / да било: кой да е, какъв да е, който и да е
  • Отричат съществуването на лица, предмети или признаци. Образуват се от въпросителните с представка ни-.
  • никой, никоя, никое, никои (Никой не дойде.)
  • нищо (Нищо не стана.)
  • никакъв, никаква, никакво, никакви (Никакъв проблем няма.)
  • ничий, ничия, ничие, ничии (Ничия земя.)
  • ВАЖНО: В българския език е задължително двойното отрицание - отрицателно местоимение + глагол с НЕ: Никой НЕ дойде (НЕ: *Никой дойде).
  • Означават обобщеност, всеобхватност. Образуват се с представка всяк-/всич-.
  • всеки, всяка, всяко, всички (Всеки знае.)
  • всичко (Всичко е наред.)
  • всякакъв, всякаква, всякакво, всякакви (Всякакви хора идват.)
  • всичкият, всичката, всичкото, всичките (членувани форми)
Чести грешки
Ми каза нещо. Каза ми нещо. Кратките форми (ми, ти, му, го) са клитики — НЕ могат да стоят в началото на изречение.
На него книгата. Неговата книга. / Книгата му. "На него" е дателен падеж (на кого?), но за притежание използваме притежателно местоимение: неговата / му.
Дадох я на тя. Дадох й я. / Дадох я на нея. След предлог се използва пълна форма: на нея, не *на тя. Кратката дателна на "тя" е й.
Провери се

Спрежения (Конюгации)

Бърза проверка

Спрежението се определя по 3 л. ед.ч. сег.вр.: той четЕ → I спр. (Е); той говорИ → II спр. (И); той гледА → III спр. (А). Най-честата грешка е в 1 л. мн.ч.: I спр. -ЕМ (четем), II спр. -ИМ (говорим), III спр. -АМЕ (гледаме).

  • Глаголът е изменяема част на речта, която означава действие или състояние като процес във времето. Отговаря на въпроса Какво прави?
  • Глаголът притежава най-богатата формална система от всички части на речта. Граматическите му категории са: лице, число, род, време, вид, залог, наклонение, преходност.
  • В съвременния български няма инфинитив - глаголите се цитират в 1 л. ед.ч. сег.вр. (чета, пиша, ходя).
  • Българските глаголи се делят на три спрежения по тематичната гласна в 3 л. ед.ч. сегашно време:
  • I спрежение - тематична гласна Е: чета, четеш, чете, четем, четете, четат (пиша, живея, вървя)
  • II спрежение - тематична гласна И: говоря, говориш, говори, говорим, говорите, говорят (уча, мисля, търся)
  • III спрежение - без тематична гласна, основата завършва на А или Я: гледам, гледаш, гледа, гледаме, гледате, гледат (играя, стреля, обичам)
  • При I и II спр. тематичната гласна отпада в 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч.
  • Окончания за сегашно време: -а/-я, -ш, -∅, -м/-ме, -те, -ат/-ят
Чести грешки
Ние четим Ние четем Чета е I спрежение (той чете, с Е). 1 л. мн.ч. на I спр. е -ем, не -им.
Ние гледаеме Ние гледаме Гледам е III спрежение. 1 л. мн.ч. на III спр. е -аме, не -аеме.
Те четят Те четат Чета е I спрежение. 3 л. мн.ч. на I спр. е -ат, не -ят.
Те гледаят Те гледат Гледам е III спрежение. 3 л. мн.ч. е -ат (гледат), не -аят.
Провери се

Вид, преходност и залог

  • Видът е семантико-граматическа категория, която показва дали действието е завършено или незавършено.
  • Свършен вид (СВ) - представя действието като завършено, еднократно: видя, кажа, дам, напиша, прочета
  • Несвършен вид (НСВ) - представя действието в процес на протичане: виждам, казвам, давам, пиша, чета
  • Двувидови глаголи - могат да бъдат и двата вида: телефонирам, кръстя, пленя
  • Видови двойки: пиша (НСВ) - напиша (СВ); казвам (НСВ) - кажа (СВ); виждам (НСВ) - видя (СВ)
  • Преходни глаголи - действието преминава върху друг обект; имат пряко допълнение: чета (книга), виждам (човек), пиша (писмо)
  • Непреходни глаголи - действието НЕ може да се пренесе върху обект: ходя, пътувам, лежа, спя, седя, вървя
  • Лични глаголи - могат да се спрягат по лица: аз чета, ти четеш, той чете
  • Безлични глаголи - нямат подлог, употребяват се само в 3 л. ед.ч.: вали, съмва се, мръква
  • Възвратни глаголи - съдържат се/си: смея се, уча се, радвам се, надявам се
  • Невъзвратни глаголи - без се/си: чета, пиша, ходя
  • Залогът показва отношението между подлога и действието.
  • Деятелен (активен) залог - подлогът извършва действието: Ученикът чете книгата.
  • Страдателен (пасивен) залог - подлогът понася действието: Книгата се чете от ученика. / Книгата е четена от ученика.
  • Страдателен залог се образува по два начина:
  • -- с частицата СЕ + глагол в деятелен залог: Къщата се строи.
  • -- със спомагателен глагол + минало страдателно причастие: Къщата е построена.
  • Само преходните глаголи имат страдателен залог.

Глаголни времена - прости (Сегашно, Минало свършено, Минало несвършено)

Бърза проверка

Три прости времена — запомни ги по окончания на 1 л. ед.ч.: Сегашно: -а/-я (чета). Аорист (мин. свършено): -х (четох). Имперфект (мин. несвършено): -х, но 2/3 л. с -ше (четях, четеше). Аорист = еднократно завършено действие. Имперфект = продължително/повтарящо се.

  • СЕГАШНО ВРЕМЕ (Praesens) - изразява действие, едновременно с момента на говорене, или обичайно действие.
  • -- Образуване: сегашна основа + лични окончания (-а/-я, -ш, -∅, -м/-ме, -те, -ат/-ят)
  • -- I спр.: чет-а, чет-еш, чет-е, чет-ем, чет-ете, чет-ат
  • -- II спр.: говор-я, говор-иш, говор-и, говор-им, говор-ите, говор-ят
  • -- III спр.: глед-ам, глед-аш, глед-а, глед-аме, глед-ате, глед-ат
  • МИНАЛО СВЪРШЕНО ВРЕМЕ (Аорист) - изразява еднократно, завършено минало действие, на което говорещият е бил свидетел.
  • -- Образуване: аористна основа + окончания (-х, -∅, -∅, -хме, -хте, -ха)
  • -- Примери: четох, чете, чете, четохме, четохте, четоха; говорих, говори, говори, говорихме, говорихте, говориха
  • МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО ВРЕМЕ (Имперфект) - изразява продължително или повтарящо се минало действие.
  • -- Образуване: имперфектна основа + окончания (-х, -ше, -ше, -хме, -хте, -ха)
  • -- Примери: четях, четеше, четеше, четяхме, четяхте, четяха; говорех, говореше, говореше, говорехме, говорехте, говореха
Чести грешки
Вчера четях книгата (за еднократно действие). Вчера четох книгата. За еднократно завършено действие се използва аорист (четох), не имперфект (четях). Имперфектът е за продължително действие.
говорих, говори, говори, говорихме говорих, говори, говори, говорихме Внимание: в аориста 2 л. и 3 л. ед.ч. съвпадат (говори). Не бъркай с повелителното наклонение!
Провери се

Глаголни времена - сложни (6 сложни времена)

Бърза проверка

Сложните времена се образуват от "тухлички": ЩЕ (бъдеще), СЪМ в сег.вр. (перфект), СЪМ в мин.несв.вр. (плусквамперфект), ЩА/ЩЕШЕ (бъдеще в миналото). Формулата е: помощен глагол + -Л причастие. Няма да = отрицание на бъдеще.

  • БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ: частица ЩЕ + сегашно време. Ще чета, ще четеш, ще чете, ще четем, ще четете, ще четат.
  • -- Отрицателна форма: НЯМА ДА + сегашно време (Няма да чета.)
  • МИНАЛО НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ (Перфект): спомагателен глагол СЪМ (в сег.вр.) + минало свършено деятелно причастие (-л форма).
  • -- чел съм, чел си, чел (е), чели сме, чели сте, чели (са)
  • -- Изразява минало действие с резултат в настоящето. Говорещият НЕ е бил свидетел.
  • МИНАЛО ПРЕДВАРИТЕЛНО ВРЕМЕ (Плусквамперфект): спомагателен глагол СЪМ (в мин.несв.вр.) + мин. свърш. деятелно причастие.
  • -- бях чел, беше чел, беше чел, бяхме чели, бяхте чели, бяха чели
  • -- Изразява действие, предшестващо друго минало действие.
  • БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ В МИНАЛОТО: миналите форми на ЩА (щях/щеше/щяхме/щяхте/щяха) + ДА + сегашно време.
  • -- щях да чета, щеше да четеш, щеше да чете, щяхме да четем, щяхте да четете, щяха да четат
  • -- Изразява бъдещо действие от гледна точка на миналото.
  • БЪДЕЩЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО ВРЕМЕ: ЩЕ + съм/си/е/сме/сте/са + мин. свърш. деятелно причастие.
  • -- ще съм чел, ще си чел, ще е чел, ще сме чели, ще сте чели, ще са чели
  • -- Изразява действие, което ще бъде завършено преди определен бъдещ момент.
  • БЪДЕЩЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО ВРЕМЕ В МИНАЛОТО: щях/щеше/щяха... + ДА + съм/си/е... + мин. свърш. деят. причастие.
  • -- щях да съм чел, щеше да си чел, щеше да е чел, щяхме да сме чели, щяхте да сте чели, щяха да са чели
  • -- Изразява действие, което е трябвало да бъде завършено преди определен минал момент.
Чести грешки
ще четя ще чета Бъдеще време = ЩЕ + сегашно време. Сегашното от "чета" е "чета", не *"четя".
Аз не ще чета. Аз няма да чета. Отрицателната форма на бъдеще време е НЯМА ДА + сегашно, не *не ще.
Той чел е. Той е чел. / Той чел. В 3 л. ед.ч. перфект спомагателният глагол може да се изпусне (Той чел), но ако е — стои преди причастието (е чел).
Провери се

Наклонения

Бърза проверка

Четири наклонения: Изявително (реално действие, 9 времена), Повелително (заповед, 2 л.), Условно (бих + -Л причастие), Преизказно (чуждо твърдение, -Л причастие без/със СЪМ). Преизказното е уникално за българския! Условното НЕ може да се преизказва.

  • Наклонението е граматическа категория на глагола, чрез която говорещият изразява отношението на действието спрямо действителността.
  • ИЗЯВИТЕЛНО НАКЛОНЕНИЕ (Индикатив) - говорещият представя действието като реално, действително извършено. Притежава всички 9 глаголни времена. Основно наклонение.
  • ПОВЕЛИТЕЛНО НАКЛОНЕНИЕ (Императив) - изразява заповед, молба, пожелание. Има форми само за 2 л.
  • -- Прости форми: основа + -и (ед.ч.), -ете (мн.ч.) за I и II спр.; -й (ед.ч.), -йте (мн.ч.) за III спр.
  • -- Примери: Чети! Четете! Говори! Говорете! Пей! Пейте! Гледай! Гледайте!
  • -- Ударението в 2 л. ед.ч. пада на окончанието -и: четИ!, пишИ!, кажИ!
  • -- Несвършен вид - изразява нетърпение/настояване: Казвай!, Отивай!
  • -- Свършен вид - неутрално: Кажи!, Отиди!
  • -- Отрицание: НЕ + глагол, или НЕДЕЙ ДА / НЕДЕЙТЕ ДА: Не говори! Недей да говориш! Недейте да говорите!
  • -- Само глаголи от НСВ образуват отрицателен императив.
  • -- Аналитични (описателни) форми за 3 л. и 1 л.: ДА + сег.вр. / НЕКА (ДА) / ХАЙДЕ ДА: Да стихнат! Нека дойде! Хайде да тръгваме!
  • УСЛОВНО НАКЛОНЕНИЕ (Кондиционал) - представя действието като възможно, зависещо от условие.
  • -- Образуване: спомагателен глагол в особена форма (бих, би, би, бихме, бихте, биха) + мин. свърш. деят. причастие (-л форма).
  • -- Примери: бих учил, би учила, би учило, бихме учили, бихте учили, биха учили
  • -- Условното наклонение НЕ може да се преизказва.
  • ПРЕИЗКАЗНО НАКЛОНЕНИЕ (Ренаратив) - говорещият предава чужди думи, не е свидетел на действието. Уникална за българския сред славянските езици.
  • -- Образуване: минало деятелно причастие (свършено или несвършено) + спомагателен глагол СЪМ; в 3 л. ед.ч. и мн.ч. спомагателният глагол се изпуска.
  • -- Пример: Петър ходи → Петър ходел (= казват, че ходел); Ще дойде → Щял да дойде; Са пристигнали → Били пристигнали.
  • -- Всичките 9 времена на изявителното наклонение могат да се преизкажат.
  • -- Двойно преизказване: с добавен спомагателен глагол БИЛ за изразяване на повторно предаване или съмнение.
  • -- Адмиратив (учудване): Я, то станало 8 часа! (неочаквано наблюдение)
  • -- Конклузив (заключение): запазва спомагателния глагол в 3 л., за да покаже логическо заключение от обективни факти.
Чести грешки
Не четете! (за забрана) Не четете! / Недейте да четете! И двете форми са правилни. Но "Недей да" + глагол е по-учтива забрана. Запомни: НЕДЕЙ ДА е аналитична форма.
Той казал (= аз видях как каза) Той каза (= аз видях) / Той казал (= чух от друг) Преизказното "казал" означава, че НЕ си бил свидетел. Ако си бил свидетел — изявително: "каза".
Провери се

Причастия и деепричастие

  • Причастията са нелични глаголни форми, които съчетават свойства на глагола (време, вид) и на прилагателното (род, число, определеност).
  • 1. СЕГАШНО ДЕЯТЕЛНО ПРИЧАСТИЕ - образува се САМО от глаголи от НСВ с наставка -Щ.
  • -- четящ, четяща, четящо, четящи (членувани: четящият/четящия, четящата, четящото, четящите)
  • -- Функция: определение (пишеща машина, играещ човек). НЕ участва в глаголни времена.
  • 2. МИНАЛО СВЪРШЕНО ДЕЯТЕЛНО ПРИЧАСТИЕ (Л-причастие) - от всички глаголи с наставка -Л.
  • -- чел, чела, чело, чели (членувани: челият/челия, челата, челото, челите)
  • -- Функция: участва в образуването на сложни глаголни времена (мин. неопр. вр., мин. предварително, бъдеще предв.) и в условното наклонение.
  • -- Може и като определение: прочелите ученици.
  • 3. МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО ДЕЯТЕЛНО ПРИЧАСТИЕ - от глаголи от НСВ с наставка -Л (от имперфектната основа).
  • -- четял, четяла, четяло, четяли
  • -- Функция: САМО в преизказното наклонение и условното наклонение. НЕ може да бъде определение.
  • -- Грешно: *четелите ученици; правилно: учещите ученици.
  • 4. МИНАЛО СТРАДАТЕЛНО ПРИЧАСТИЕ - от преходни глаголи с наставка -Н или -Т.
  • -- четен, четена, четено, четени (членувани: четеният/четения, четената, четеното, четените)
  • -- С наставка -Т: счупен→счупена, измит→измита, бит→бита, светнат→светната
  • -- Функция: страдателен залог (книгата е четена), определение (четена книга).
  • 5. СЕГАШНО СТРАДАТЕЛНО ПРИЧАСТИЕ - с наставки -(е)м, -(и)м.
  • -- любим, видим, значим, сгъваем (сгъваем чадър = чадър, който може да се сгъва)
  • -- Изразява възможен признак. Рядко се образува от всички глаголи.
  • Деепричастието е неизменяема нелична глаголна форма, която означава допълнително действие, съпътстващо основното.
  • Образува се САМО от глаголи от несвършен вид с наставка -ЙКИ.
  • Примери: четейки (четейки книгата, той заспа), пишейки, ходейки, говорейки, играейки
  • Няма форми за род, число, определеност - напълно неизменяемо.
  • Действието на деепричастието трябва да има СЪЩИЯ подлог като основния глагол.
  • Грешно: *Ходейки по улицата, вратата се отвори. (различни подлози)
  • Правилно: Ходейки по улицата, той видя приятеля си. (същият подлог)

Наречие

  • Наречието е самостойна, неизменяема част на речта, която означава признак на действие, на друг признак или на предмет. Основният морфологичен белег е неизменяемостта - наречието не получава окончания за граматически значения.
  • Наречието най-често пояснява глагола, отговаряйки на въпросите: Как?, Къде?, Кога?, Колко?, Защо?
  • За начин (Как?): бързо, внимателно, шумно, добре, зле, логично, братски, тичешком, лежешката, гърбом
  • За количество и степен (Колко? В каква степен?): много, малко, доста, още, едвам, съвсем, поне, дваж, триж, напълно
  • За модалност (отношение на говорещия): известно е, навярно, може би, наистина, следователно, вероятно, очевидно, например, именно
  • За място (Къде? Накъде? Откъде?): горе, долу, вътре, вън, отдясно, отляво, наляво, надясно, насреща, отгоре, нагоре, навътре, навън, тук, там
  • За време (Кога? Откога? Докога?): вчера, днес, утре, зиме, лете, снощи, рано, късно, сега, после, привечер, денем, нощем, току-що
  • За причина/цел (Защо?): затова, затуй, защо, защото, понеже, нарочно, напук
  • От съществителни (стари падежни форми): денем, нощем, горе, зиме, лете, снощи
  • От прилагателни (с окончание -о, -и, -е, -ата): бързо, добре, хубаво, тихо, силно
  • От числителни: първо, второ, трето
  • От глаголи: тичешком, лежешката
  • От предлози (предлог + съществително/прилагателно): наляво, вляво, направо, навътре, навън, отпред, отзад
  • Степенуват се САМО наречията, образувани от качествени прилагателни. Степенуването е аналитично:
  • Положителна степен: добре, бързо, силно, високо
  • Сравнителна степен: по-добре, по-бързо, по-силно, по-високо
  • Превъзходна степен: най-добре, най-бързо, най-силно, най-високо
  • Показателни: тук, там, тогава, така, толкова, затова
  • Въпросителни: къде, кога, как, колко, защо, откъде
  • Относителни: където, когато, както, колкото, откъдето
  • Неопределителни: някъде, някога, някак, нейде
  • Отрицателни: никъде, никога, никак
  • Обобщителни: навсякъде, винаги, всякак

Предлог

  • Предлогът е неизменяема, несамостойна (служебна) част на речта, която стои пред съществително, прилагателно, числително или местоимение и изразява синтактичната му зависимост в изречението.
  • Прости предлози (от една морфема): без, в (във), до, за, зад, из, към, на, над, от, по, под, пред, през, при, с (със), след, у
  • Сложни предлози (от комбинация на прости предлози/наречия): насред, помежду, извън, отвъд, покрай, около, заради, поради, въпреки, освен, вместо, между, върху, срещу, откъм, докъм
  • Предлозите В и С имат пълни форми ВЪВ и СЪС, които се употребяват пред думи, започващи със същата или сходна съгласна: във Варна, със сила, във влака, със Стоян
  • Предлозите НЕ се членуват и НЕ се изменят. След предлог винаги стои КРАТЪК определителен член при думи от м.р.
  • Предлозите изразяват различни отношения: за място (в, на, над, под, пред, зад), за време (през, в, от, до, след, при), за причина (поради, заради, от), за цел (за), за начин (с, без)

Съюзи

  • Съюзът е неизменяема, несамостойна (служебна) част на речта, която свързва синтактични единици (думи, словосъчетания или изречения) и показва синтактичните и смисловите отношения между тях.
  • СЪЧИНИТЕЛНИ СЪЮЗИ - свързват равноправни части:
  • -- Съединителни: и, та, па, че, нито...нито (Иван и Мария дойдоха.)
  • -- Разделителни: или, или-или, дали-или, ту-ту, хем-хем, било-било (Или ще дойдеш, или не.)
  • -- Противоположни (противителни): но, ала, ама, а, обаче, пък, ала (Той е умен, но мързелив.)
  • ПОДЧИНИТЕЛНИ СЪЮЗИ - свързват неравноправни части (главно с подчинено изречение):
  • -- Прости: че, да, ако, като, щом, дано, макар, тъй, нека (Знам, ЧЕ ще дойдеш.)
  • -- Сложни: за да, без да, въпреки че, така че, тъй като, дори и да, в случай че, при условие че, поради това че, нищо че, след като, преди да, освен ако, само и само да (Отидох, за да науча.)
  • Прости (една дума): а, и, но, да, ала, ама, че, обаче
  • Сложни (две-три компонента): за да, без да, въпреки че, след като, преди да
  • Съотносителни (двукомпонентни): или-или, нито-нито, ту-ту, хем-хем, дали-или, както-така, не само-но и, колкото-толкова

Частица

  • Частицата е неизменяема, несамостойна дума, която не може да бъде самостоятелен член на изречението. Служи за модифициране или уточняване на значението.
  • Утвърдителна частица: ДА (Да, ще дойда.)
  • Отрицателна частица: НЕ (Не, няма да дойда. / Не чета.)
  • Въпросителна частица: ЛИ (Ще дойдеш ли?)
  • Частица за бъдеще време: ЩЕ (Ще чета.)
  • Частици за степенуване: ПО- (по-голям, по-бързо), НАЙ- (най-голям, най-бързо)
  • Показателни частици: ето, хей, ей, хе, я (Ето го! Я виж!)
  • Усилващи частици: дори, даже, чак, именно, тъкмо, точно
  • Модални частици: нека, дано, нали, уж, май, навярно, сигурно (Нека дойде! Дано успее!)
  • ВАЖНО: ПО- и НАЙ- се пишат полуслято (с тире): по-голям, най-хубав

Междуметие

  • Междуметието е неизменяема дума, лишена от всякакви морфологични категории, с която се изразява непосредствено чувство (емоция) или се подражават звуци. Не е нито самостойна, нито служебна дума - стои извън класификацията.
  • За чувства/емоции: ах!, ох!, ух!, ей!, хей!, о!, уви!, ура!, браво!, леле!, горко!, боже!
  • Звукоподражателни: бръм, джав, мяу, мууу, пляс, бум, тик-так, хоп, чук-чук, ку-ку
  • За подкана/обръщение: хайде!, я!, на!, ей!, хей!, стоп!, шшт!, марш!
  • Междуметията обикновено се отделят с удивителна, запетая или тире: Ах, колко е хубаво! Браво! Хоп - и готово.

Чести грешки

Бърза проверка

Три стъпки: 1) М.р. ед.ч. ли е? Ако не — членът е един, няма грешка. 2) След предлог ли е? Ако да — ВИНАГИ кратък. 3) Замени с ТОЙ/НЕГО. ТОЙ = пълен, НЕГО = кратък.

  • Грешка: Използване на пълен член вместо кратък (или обратно).
  • Грешно: *Ученикът видях вчера. → Правилно: Ученика видях вчера. (допълнение = кратък член)
  • Грешно: *На следващият ден... → Правилно: На следващия ден... (след предлог = кратък член)
  • Грешно: *Красива градина (когато е определена) → Правилно: Красивата градина
  • Проверка: Заменете с ТОЙ (пълен член) или НЕГО (кратък член).
  • Грешка 1: Употреба на мн.ч. вместо бройна при нелица.
  • Грешно: *Десет нови компютри → Правилно: Десет нови компютъра
  • Грешно: *Няколко критерии → Правилно: Няколко критерия
  • Грешно: *Силният вятър счупи пет прозорци → Правилно: ...пет прозореца
  • Грешка 2: Употреба на бройна форма при ЛИЦА (трябва мн.ч.).
  • Грешно: *Пет очевидеца → Правилно: Петима очевидци
  • Грешно: *Четири ученика → Правилно: Четирима ученици
  • Грешно: *Шест работника → Правилно: Шестима работници
  • Грешка: Смесване на който и когото.
  • КОЙТО = подлог в подчиненото изречение: Човекът, КОЙТО дойде вчера...
  • КОГОТО = допълнение в подчиненото изречение: Човекът, КОГОТО видях вчера...
  • Грешка: Неправилна употреба на възвратно притежателно местоимение.
  • Правилно: Той взе своята книга. = Той взе книгата си. (притежателят = подлога)
  • Грешно: *Той взе неговата книга (когато притежателят е същият като подлога).
  • Грешка: Неправилни окончания при мн.ч. на глаголи.
  • Грешно: *Ние четим → Правилно: Ние четем (I спрежение → -ем, не -им)
  • Грешно: *Ние гледаеме → Правилно: Ние гледаме (III спрежение → -аме)
  • Грешка: Смесване на деепричастие с причастие.
  • Деепричастие (неизменяемо, с -йки): четейки, пишейки → за съпътстващо действие
  • Причастие (изменяемо, с -щ): четящ, пишещ → за определение
  • Грешка: Подлогът на деепричастието е различен от подлога на главния глагол.
  • Грешно: *Ходейки по улицата, вратата се отвори.
  • Правилно: Ходейки по улицата, той видя приятеля си.
  • Грешка: Степенуване на относителни прилагателни.
  • Грешно: *по-дървен, *най-градски → Относителните прилагателни НЕ се степенуват!
  • Грешка: Несъгласуване по род и число.
  • Грешно: *голям къща → Правилно: голяма къща (ж.р.)
  • Грешно: *новият столове → Правилно: новите столове (мн.ч.)
  • Грешка: Членуване на две прилагателни поотделно.
  • Грешно: *старият добрият учител → Правилно: старият добър учител (членува се само първото)
Чести грешки
Човекът, когото дойде вчера. Човекът, който дойде вчера. В подчиненото изречение "дойде" е без допълнение — "човекът" е подлог → КОЙТО, не когото.
Човекът, който видях вчера. Човекът, когото видях вчера. "Видях" има допълнение (видях НЕГО) → КОГОТО.
Той взе неговата книга (= своята). Той взе своята книга. / Той взе книгата си. Когато притежателят е подлогът, се използва възвратно притежателно: свой/си, не негов.
Провери се