Синтаксис и пунктуация

Синтаксис: части на изречението, видове изречения. Пунктуация: всички правила за препинателните знаци.

Обзор

--- Обзор ---
Синтаксисът изучава единиците на свързаната реч: словосъчетания и изречения.
Изречението е най-голямата граматична единица на езика и основната структурна единица на текста.
Четири основни признака на изречението: предикативност (сказуемост), модалност, интонация и граматическа оформеност.
Пунктуацията осигурява еднозначно възприемане на писмения текст. Основният принцип е синтактичен.
--- Определение ---
Изречението е граматически и интонационно оформена цялостна езикова единица, чрез която се изразява завършена мисъл.
Предикативност (сказуемост) - отнасянето на съдържанието към действителността чрез граматически категории време и наклонение.
Модалност - отношението на говорещия към съобщаваното (реалност, възможност, желание, заповед).
Интонация - завършена интонационна оформеност, различаваща изречението от словосъчетанието.
Граматическа оформеност - наличие на сказуемо (глагол или именно сказуемо), което е задължителен елемент.

Главни части на изречението

--- Главни части ---
Главни части на изречението са подлогът и сказуемото. Те се съгласуват по лице и число, а понякога и по род.
Наличието на подлог предполага наличието на сказуемо и обратно.
Главните части образуват предикативния център (ядро) на изречението.
--- Подлог ---
Подлогът е главна НЕЗАВИСИМА част на изречението, на която се приписва предикативен признак чрез сказуемото.
Означава вършителя на действието или носителя на признака.
Открива се с въпросите: Кой? Коя? Кое? Кои? Що?
Подчертава се с една права черта (_____) при синтактичен разбор.
Може да се изразява чрез: съществително име (Момичето учи), местоимение (Тя учи), прилагателно (Младите заминаха), числително (Първият дойде), субстантивирана част на речта (Доброто побеждава), подчинено подложно изречение (Който пее, зло не мисли).
--- Сказуемо ---
Сказуемото е главна ЗАВИСИМА част на изречението, която приписва предикативен признак на подлога.
Изразява действие, състояние, свойство или качество на подлога.
Открива се с въпроса: Какво прави? Какво е? Какъв е?
Подчертава се с две прави черти (=====) при синтактичен разбор.
Съгласува се с подлога по лице и число.
--- Просто глаголно сказуемо ---
Състои се от ЕДНА глаголна форма (проста или сложна).
Проста глаголна форма - един пълнозначен глагол: тичам, ходила, мислело, не видях, грижат се.
Сложна глаголна форма - пълнозначен глагол + спомагателен глагол: ще замина, намислил е, щеше да дойде.
Пример: Петър ЧЕТЕ книга. Деца ИГРАЯТ в парка. Слънцето СЕ СКРИ зад облаците.
--- Съставно глаголно сказуемо ---
Състои се от ДВЕ глаголни форми, свързани със съюза ДА.
Полуспомагателен (модален или фазов) глагол + пълнозначен глагол.
Модални глаголи: мога, трябва, следва, смея, искам. Пример: Трябва ДА отида на срещата. Мога ДА плувам.
Фазови глаголи: почвам, спирам, преставам, продължавам. Пример: Започвам ДА чета. Престанах ДА пиша.
ВНИМАНИЕ: Сложно съставно глаголно сказуемо - пълнозначен глагол + минимум два полуспомагателни: Може да трябва да разбирам.
ДЗИ-ГРЕШКА: Учениците бъркат съставно глаголно сказуемо с две прости изречения, свързани с ДА!
--- Съставно именно сказуемо ---
Образува се от ИМЕ (съществително, прилагателно, числително, местоимение) + форма на глагола СЪМ или синоними (бивам, бъда, ставам, оставам).
Примери: Петър Е отличник (със съществително). Бъдете ДОВОЛНИ всички (с прилагателно). Той СТАНА лекар (с глагол с избледняло значение).
Именната част може да е: съществително (Баща ми е инженер), прилагателно (Денят беше хубав), числително (Ние бяхме първи), местоимение (Те са такива).
Глаголът-връзка СЪМ може да липсва в сегашно време: Той (е) добър ученик.

Допълнение

--- Второстепенни части ---
Второстепенните части поясняват и допълват значението на главните части.
Видове: допълнение (пряко и непряко), обстоятелствено пояснение, определение, приложение, сказуемно определение.
Второстепенните части могат да бъдат ОБОСОБЕНИ - тогава се отделят със запетаи, тире или скоби.
Главните части НИКОГА не се обособяват.
--- Допълнение ---
Допълнението е второстепенна част, която пояснява сказуемото, като посочва обекта (лицето или предмета), засегнат от глаголното действие.
Отговаря на въпросите: Какво? Кого? На кого? На какво? За какво? За кого? С какво?
Подчертава се с пунктирана линия (----).
--- Пряко допълнение ---
Означава лице или предмет, ПРЯКО (напълно) засегнат от глаголното действие.
Появява се само при ПРЕХОДНИ (транзитивни) глаголи.
Въпроси: Какво? Кого? (без предлог).
Тест: Може да се замести с кратко лично местоимение във винителна форма: ме, те, го, я, ни, ви, ги.
Примери: Художникът рисува КАРТИНА (рисува я). Чета КНИГА (чета я). Котката гони МИШКАТА (гони я).
При съществително в м.р. ед.ч. - кратък член -а/-я: Вълкът гони ЗАЕКА.
При лице - косвена форма на местоимението: НЯКОГО, НИКОГО.
--- Непряко допълнение ---
Означава лице или предмет, КОСВЕНО (непълно) засегнат от глаголното действие.
Въвежда се обикновено с предлог (на, за, с, от, при, към, без).
Без предлог - само дателните форми на личните местоимения.
Тест: Може да се замести с кратко лично местоимение в дателна форма: ми, ти, му, й, ни, ви, им.
Примери: Показва НА ЗРИТЕЛИТЕ (показва им). Мисля ЗА ТЕБ. Обяснява НА УЧЕНИЦИТЕ.
Адресат: Казах НА МАМА (казах й). Деятел в страдателен залог: Учениците са изпитвани ОТ УЧИТЕЛЯ.
--- Удвояване на допълнението ---
Характерна особеност на българския език - допълнението се удвоява с кратко местоимение.
Пълна + кратка форма: На ТЯХ ИМ изпратиха покани. МАМА Я знаели всички.
Удвояването е системно явление, често задължително за яснота и избягване на двусмислие.
ДЗИ-ГРЕШКА: Пропускане на удвояващото кратко местоимение при изведено допълнение.

Обстоятелствени пояснения

--- Обстоятелствено пояснение ---
Второстепенна част, която конкретизира обстоятелствата, при които се извършва действието.
Обстоятелствените пояснения са разширения на сказуемото, но не се съдържат в неговото значение (за разлика от допълненията).
Подчертава се с точка-тире (-.-.-).
Изразява се чрез: наречия, предложни групи, съществителни имена.
--- Видове обстоятелствени пояснения ---
1. За МЯСТО - Къде? Накъде? Откъде? - Примери: Уча ТУК. Работят В ГРАДА. Тичам КЪМ ПАРКА.
2. За ВРЕМЕ - Кога? Откога? Докога? Колко дълго? - Примери: Пристигат ДНЕС. Заминаваме В СЪБОТА.
3. За НАЧИН - Как? По какъв начин? - Примери: Пише ГРИЖЛИВО. Работи С УСЪРДИЕ. Справя се ЛЕСНО.
4. За ПРИЧИНА - Защо? Поради какво? - Примери: Плаче ОТ РАДОСТ. Закъснях ЗАРАДИ ПРОБКА.
5. За ЦЕЛ - С каква цел? За какво? - Примери: Тичайте ЗА ЗДРАВЕ. Учи ЗА ИЗПИТА.
6. За УСЛОВИЕ - При какво условие? - Примери: ПРИ АВАРИЯ разбийте стъклото.
7. За КОЛИЧЕСТВО и СТЕПЕН - Колко? До каква степен? - Примери: Пътуваме МНОГО. Набра ДОСТАТЪЧНО вода.
8. За ОТСТЪПКА - Въпреки какво? - Примери: ВЪПРЕКИ ДЪЖДА, отидохме. МАКАР И БАВНО, успя.
9. За ИЗКЛЮЧВАНЕ - Освен какво? - Примери: ОСВЕН БРАТ МИ, всички дойдоха.
10. За ПОСЛЕДИЦА - С какъв резултат? - Примери: Толкова силно го блъснах, ЧЕ ПАДНА.

Определение и приложение

--- Определение (синтаксис) ---
Второстепенна част, която пояснява съществително име, като уточнява негов признак.
Отговаря на въпросите: Какъв? Каква? Какво? Какви? Чий? Колко?
Подчертава се с вълнообразна линия (~~~~~).
Обикновено стои непосредствено до определяемото съществително.
--- Съгласувано и несъгласувано определение ---
СЪГЛАСУВАНО определение - съгласува се с определяемото по род, число (и определеност): ВИСОКОТО дърво, ЧЕРВЕНАТА рокля, МАЛКИТЕ деца.
Изразява се чрез: прилагателно (хубава ябълка), числително (третият ред), причастие (танцуващата жена), местоимение (НАШАТА къща).
НЕСЪГЛАСУВАНО определение - не се съгласува, свързва се чрез предлог или чрез управление: човекът С ШАПКАТА, вратата НА КЪЩАТА, чаша ЗА ВОДА.
Изразява се чрез: съществително с предлог, наречие (къщата НАБЛИЗО), неизменяема дума.
ДЗИ-ГРЕШКА: Бъркане на несъгласувано определение с непряко допълнение (човекът с шапката = определение; говоря с човека = допълнение).
--- Приложение ---
Приложението е второстепенна част - съществително име, поясняващо друго съществително чрез стесняване обема на понятието.
Дава друго название на предмета или лицето, за разлика от определението, което дава признак.
Подчертава се с двойна вълнообразна линия.
Свързва се с определяемото чрез прилагане (без предлог) или рядко с предлога КАТО.
--- Видове приложения ---
1. Качествена характеристика: писател сатирик, дом паметник - ЧЛЕНУВА се само ПЪРВАТА дума.
2. Скрито сравнение: гайтан-вежди, очи-череши - пишат се със СЪЕДИНИТЕЛНА ЧЕРТИЦА (дефис).
3. Уточняване на обхвата: министър-председател, кандидат-студент - ЧЛЕНУВА се само ВТОРАТА дума.
4. Роднински връзки: дядо Йоцо, баба Илийца - пишат се с МАЛКА буква, НЕ се членуват.
5. Звания и професии: професор Василев, генерал Паскалев - обикновено НЕ се членуват.
6. Географски уточнения: град Бургас, река Янтра, връх Ботев.
7. Прякори и прозвища: Петър Моканина, Иван Шишман.
8. Имена на организации и произведения: площад "Народно събрание", романът "Тютюн" - с КАВИЧКИ.
--- Сказуемно определение ---
Второстепенна част, която означава признак на подлога или допълнението, но зависи от сказуемото.
За разлика от обикновеното определение, стои СЛЕД сказуемото, а не непосредствено до определяемото.
Съгласува се по род и число с определяемото (подлога или допълнението).
Примери: Кучето се прибра УМОРЕНО, но РАДОСТНО. Мама излезе от къщи РАЗТРЕВОЖЕНА. Намерихме го ЖИВ и ЗДРАВ.
ДЗИ-ГРЕШКА: Бъркане на сказуемно определение с обстоятелствено пояснение за начин.

Видове прости изречения

--- По цел на изказване ---
СЪОБЩИТЕЛНО (РАЗКАЗНО) изречение - предава информация, твърдение, сведение. Завършва с ТОЧКА. Пример: Слънцето грее.
ВЪПРОСИТЕЛНО изречение - иска информация от събеседника. Завършва с ВЪПРОСИТЕЛЕН ЗНАК. Пример: Как се казваш? Дали ще вали?
ПОДБУДИТЕЛНО (ПОВЕЛИТЕЛНО) изречение - подтиква към извършване/неизвършване на действие. Обикновено в повелително наклонение. Пример: Затвори вратата! Не пипай!
ВЪЗКЛИЦАТЕЛНО изречение - изразява силни чувства (радост, учудване, гняв, възхищение). Завършва с УДИВИТЕЛЕН ЗНАК. Пример: Колко е хубаво! Каква красота!
ЖЕЛАТЕЛНО изречение - изразява желание, чието осъществяване не зависи от говорещия. Пример: Дано дойде! Да е жив и здрав!
--- По граматически състав ---
ПРОСТО изречение - има ЕДИН предикативен център (едно сказуемо). Пример: Детето играе в парка.
СЛОЖНО изречение - има ДВА или повече предикативни центъра (повече от едно сказуемо). Пример: Слънцето грее И птиците пеят.
ДВУСЪСТАВНО изречение - предикативното отношение е изразено в ДВЕ части: подлог + сказуемо. Пример: Петър учи.
ЕДНОСЪСТАВНО изречение - предикативното отношение е изразено в ЕДНА част (само сказуемо или само подлог). Пример: Съмва се. Гърми.
КРАТКО (НЕПЪЛНО) изречение - има само главни части. Пример: Петър учи.
РАЗШИРЕНО изречение - има главни и второстепенни части. Пример: Малкото момче учи усилено в стаята.
--- Едносъставни изречения ---
Предикативното отношение е изразено само в една част (няма изразен подлог или сказуемо).
ОПРЕДЕЛЕНОЛИЧНИ - подлогът се подразбира от формата на глагола: Чета интересна книга (аз). Учите добре (вие).
НЕОПРЕДЕЛЕНОЛИЧНИ - действието се приписва на неопределено лице: Строят нова сграда. Тук не пушат.
ОБОБЩЕНОЛИЧНИ - действието се отнася за всеки: Каквото посееш, това ще пожънеш. Сам себе си не познаваш.
БЕЗЛИЧНИ - подложната позиция е празна, не може да се запълни с конкретен деятел: Съмва се. Стори й се, че е по-топло. Гърми.
НАЗОВАТЕЛНИ (ИМЕННИ) - състоят се само от подложна група: Утро. Есен. Хубава градина.

Сложно съчинено изречение

--- Сложно съчинено изречение ---
Състои се от РАВНОПРАВНИ прости изречения, свързани със съчинителни съюзи или безсъюзно.
Простите изречения са граматически самостойни - всяко може да съществува отделно.
Свързване: съюзно (със съчинителни съюзи) или безсъюзно (само с интонация и запетая).
Видове: съединително, противително, разделително (съотносително), разнородно.
ПУНКТУАЦИЯ - безсъюзно: винаги ЗАПЕТАЯ. Със съюзи: зависи от съюза (виж правилата по-долу).
--- Съединително сложно съчинено ---
Изразява едновременни или последователни действия.
Съюзи: И, ТА, ПА, ЧЕ (= и), НИТО...НИТО, И...И, ХЕМ...ХЕМ.
Пример: Зад сините планини се показваше слънце И събуденото зелено поле се къпеше в лъчите му.
ПУНКТУАЦИЯ: Пред еднократно И - НЕ се пише запетая. Пред ТА, ПА, ЧЕ (= и) - ПИШЕ се запетая.
При повторителни И...И, НИТО...НИТО - запетая пред ВТОРИЯ и всеки следващ съюз.
--- Противително сложно съчинено ---
Едно изречение се противопоставя по смисъл на другото.
Съюзи по сила на противопоставяне: А (слаба), НО, АЛА, ОБАЧЕ, АМА (силна), ПЪК.
Примери: Някои се припичат на слънце, А други карат сърф. Тя обичаше снахите си, НО се държеше строго.
ПУНКТУАЦИЯ: Винаги се пише ЗАПЕТАЯ пред противителните съюзи (а, но, ала, обаче, ама, пък).
ИЗКЛЮЧЕНИЕ за ОБАЧЕ: Не се пише запетая пред ОБАЧЕ, когато е след друг съюз (и обаче) или когато е вметнат израз.
--- Разделително сложно съчинено ---
Изразява редуващи се, конкуриращи се или алтернативни действия.
Двойни съюзи: ТУ...ТУ, Я...Я, БИЛО...БИЛО, ЛИ...ЛИ, ДАЛИ...ИЛИ, ИЛИ...ИЛИ, ХЕМ...ХЕМ, НИТО...НИТО.
Самостоятелно: ИЛИ.
Примери: ТУ прехвръкваха от клон на клон, ТУ се спускаха. ИЛИ тръгваш с мен, ИЛИ отивам сам.
ПУНКТУАЦИЯ: Запетая пред ВТОРИЯ съюз от двойката. Пред еднократно ИЛИ - НЕ се пише запетая.
Пред ИЛИ при ЛИ...ИЛИ и ДАЛИ...ИЛИ - ПИШЕ се запетая: Имот ли искаме, или къщи? Луд ли е, или пиян?
--- Разнородно сложно съчинено ---
Съдържа най-малко ТРИ прости изречения, свързани по РАЗЛИЧНИ начини.
Две изречения могат да са в съединително отношение, а третото - в противително.
Пример: Птиците пеят и слънцето грее, но настроението ми е мрачно.
ПУНКТУАЦИЯ: Всяка двойка изречения следва правилата за съответния вид връзка.

Сложно съставно изречение

Бърза проверка

За да разбереш дали изречението е сложно СЪЧИНЕНО или сложно СЪСТАВНО, провери: може ли всяко просто изречение да стои самостоятелно? Ако ДА - съчинено (равноправни). Ако НЕ (едното е безсмислено без другото) - съставно (главно + подчинено). Пример: "Слънцето грее и птиците пеят" - всяко стои само = съчинено. "Ще дойда, когато спре дъждът" - "когато спре дъждът" самó не е завършена мисъл = съставно.

Съдържа ГЛАВНО (синтактично независимо) и ПОДЧИНЕНО (синтактично зависимо) изречение.
Подчиненото не може да съществува самостоятелно - то е смислово незавършено извън главното.
Свързва се чрез подчинителни съюзи (че, да, ако, за да, без да и др.) или съюзни думи (който, къде, как, когато, какъвто, чийто, защото и др.).
Структури: А) Главно + подчинено: Ще дойда, ако не вали. Б) Подчинено + главно: Ако не вали, ще дойда. В) Разкъсано главно: Аз, ако не вали, ще дойда.
Видове подчинени: подложно, сказуемно, допълнително, определително, обстоятелствено, сказуемноопределително.

Чести грешки

"Ще дойда, когато спре дъждът" е сложно съчинено изречение. "Ще дойда, когато спре дъждът" е сложно съставно изречение. "Когато спре дъждът" е подчинено обстоятелствено за време - не може да стои самостоятелно. Щом има главно и подчинено изречение, е сложно съставно.

В сложно съставно изречение подчиненото винаги стои СЛЕД главното. Подчиненото може да стои преди, след или В СРЕДАТА на главното. Три структури: "Ще дойда, ако не вали" (след), "Ако не вали, ще дойда" (преди), "Аз, ако не вали, ще дойда" (в средата - тогава се огражда с ДВЕ запетаи).

Провери се

Подчинени изречения

Бърза проверка

Запетая пред ДА или НЕ? Замени "да" с "какво" или "кого". Ако отговаря на "Какво искам?" → допълнително изречение → БЕЗ запетая. Пример: "Искам да дойда" → "Какво искам? - Да дойда" → допълнително → без запетая. Но ако ДА означава "за да" или "ако" → ПИШИ запетая. Пред КОЙТО/ЧИЙТО/КАКЪВТО винаги има запетая. Но внимавай: ако пред тях стои ПРЕДЛОГ (за когото, с когото, на който), запетаята отива пред ПРЕДЛОГА, не пред съюзната дума! Пример: "Това е човекът, ЗА когото ти говорих" - запетаята е пред "за", не пред "когото".

--- Подчинено подложно изречение ---
Замества ПОДЛОГА в главното изречение. Отговаря на: Кой? Какво? Що?
Главното изречение обикновено е БЕЗЛИЧНО (няма подлог).
Въвежда се с: КОЙТО, ЧЕ, ДА, въпросителни думи (кой, какво, дали).
Примери: КОЙТО пее, зло не мисли. Иска му се ДА е пръв. ДА си родител, е радост.
ПУНКТУАЦИЯ: Пред ЧЕ и КОЙТО - ЗАПЕТАЯ. Пред ДА и въпросителни думи - БЕЗ ЗАПЕТАЯ.
ИЗКЛЮЧЕНИЕ: Ако подчиненото с ДА е на ПЪРВО място - пише се запетая: Да отидеш в Рим, е мечтата ми.
--- Подчинено сказуемно изречение ---
Разяснява ИМЕННАТА ЧАСТ на сказуемото в главното изречение.
Въвежда се с: КОЙТО, КАКЪВТО, ДА.
Примери: Децата са, КОИТО носят най-големите радости и тревоги. Съседът е, КОЙТО пръв ще ти се притече на помощ.
Бъди КАКЪВТО те познавам. Първата ми работа беше ДА попитам за брат си.
ПУНКТУАЦИЯ: Пред КОЙТО и КАКЪВТО - ЗАПЕТАЯ.
--- Подчинено допълнително изречение ---
Замества ДОПЪЛНЕНИЕТО в главното. Отговаря на: Какво? Кого? На кого?
Въвежда се с: ЧЕ, ДА, въпросителни думи (как, къде, кога, дали, кой, какъв, защо).
Примери с глаголи: Видях, ЧЕ брат ми се прибра. Искаше ДА излезе пак. Сетих се КЪДЕ ще ходи.
Примери с прилагателни: Колегите са готови ДА дойдат. Човекът, способен ДА жертва всичко, ще постигне цел.
ПУНКТУАЦИЯ: Пред ЧЕ - ЗАПЕТАЯ. Пред ДА и въпросителни думи (как, къде, кога, дали) - БЕЗ ЗАПЕТАЯ.
ИЗКЛЮЧЕНИЕ: При повторен съюз - запетая. При подчинено на ПЪРВО място - запетая.
Не се пише ВЪПРОСИТЕЛЕН ЗНАК при косвен въпрос: Не знам кога ще дойде. (НО: Знаеш ли кога ще дойде? - ако главното е въпросително).
ДЗИ-ГРЕШКА: Поставяне на запетая пред ДА при допълнително изречение: Искам(,) да ме приемат - ГРЕШНО!
--- Подчинено определително изречение ---
Пояснява ИМЕ (съществително, прилагателно, числително, местоимение) от главното изречение.
Въвежда се с: КОЙТО, ЧИЙТО, КАКЪВТО, КЪДЕТО, КОГАТО, ДА, въпросителни думи (кой, чий, какъв, къде, кога, защо).
Разширява подлога: Вилата, КОЯТО построих, се намира в планината. Безпокои ме мисълта, ЧЕ ти си далече.
Разширява допълнението: Имам желание ДА работя с Иван. Намерих човека, ЗА КОГОТО ти говорих.
Разширява обстоятелството: Познах го в мига, В КОЙТО го видях.
ПУНКТУАЦИЯ: Пред КОЙТО, ЧИЙТО, КАКЪВТО - ЗАПЕТАЯ. Ако пред тях има предлог - запетаята е пред ПРЕДЛОГА: ...от там, ЗА където се запъти.
Пред ДА (еднократно) - БЕЗ ЗАПЕТАЯ. ИЗКЛЮЧЕНИЕ: При показателна дума + съществително: Тази мисъл, да помага на бедните, го вълнуваше.
Ако подчиненото е МЕЖДУ частите на главното - огражда се със запетаи от ДВЕТЕ страни.
--- Подчинено обстоятелствено изречение ---
Изпълнява ролята на обстоятелствено пояснение. Има ДЕСЕТ подвида.
Общо правило: запетая се поставя пред съюза или съюзната дума.
Ако подчиненото е ПРЕД главното - запетая в края на подчиненото.
Ако подчиненото е МЕЖДУ частите на главното - запетаи отдвете страни.
--- Обстоятелствено за време ---
Отговаря на: Кога? Откога? Докога?
Съюзи: КОГАТО, ЩОМ, ДОКАТО, ПРЕДИ ДА, СЛЕД КАТО, ОТКАКТО.
Примери: Ще ти каже, КОГАТО поиска. Ще се върна, ЩОМ цъфне люлякът. ДОКАТО спеше, светът се промени.
--- Обстоятелствено за място ---
Отговаря на: Къде? Накъде? Откъде?
Съюзна дума: КЪДЕТО, НАКЪДЕТО, ОТКЪДЕТО.
Примери: КЪДЕТО стъпи, трева не никне. Отидох, ОТКЪДЕТО дойдох.
--- Обстоятелствено за начин ---
Отговаря на: Как? По какъв начин?
Съюзи: КАКТО, БЕЗ ДА, КАТО, ЧЕ.
Примери: КАКТО слушам, тъй съдя. Пише, БЕЗ ДА мисли. Викни тъй, ЧЕ да те чуят.
--- Обстоятелствено за причина ---
Отговаря на: Защо? По каква причина?
Съюзи: ЗАЩОТО, ТЪЙ КАТО, ПОНЕЖЕ, ЗАРАДИ ТОВА ЧЕ.
Примери: Дойде, ЗАЩОТО го поканих. Не обича кавгите, ТЪЙ КАТО е страдал.
--- Обстоятелствено за цел ---
Отговаря на: С каква цел? За какво?
Съюзи: ЗА ДА, ДА, ДАНО.
Примери: Учи се, ЗА ДА знаеш. Питай, ДА не би да сбъркаш. Заложих капан, ДАНО я хвана.
--- Обстоятелствено за условие ---
Отговаря на: При какво условие?
Съюзи: АКО, ЩОМ, ДА (= ако), ЛИ.
Примери: АКО имам, ще дам. Кажеш ЛИ, идвам. ЩОМ те помолят, помагай.
--- Обстоятелствено за отстъпка ---
Отговаря на: Въпреки какво?
Съюзи: МАКАР ЧЕ, ВЪПРЕКИ ЧЕ, КОЛКОТО И ДА, НЕЗАВИСИМО ЧЕ.
Примери: МАКАР ЧЕ не знае, говори. КОЛКОТО И ДА ме боли, смея се. Аз, ЧЕ куцам, ви изпреварих.
--- Обстоятелствено за количество и степен ---
Отговаря на: Колко? До каква степен?
Съюзна дума: КОЛКОТО.
Примери: Печеля ТОЛКОВА, КОЛКОТО да се издържам.
--- Обстоятелствено за последица ---
Отговаря на: С какъв резултат? До какво довежда?
Съюзи: ЧЕ, ТА, ЗАТОВА.
Примери: Така силно го блъснах, ЧЕ той падна. Толкова се засмя, ТА ги заболя коремът.
--- Обстоятелствено за изключване ---
Отговаря на: Освен какво? Вместо какво?
Съюзи: ОСВЕН ДА, ВМЕСТО ДА.
Примери: Не ми оставаше нищо друго, ОСВЕН ДА го изгоня. Простих му, ВМЕСТО ДА го накажа.

Чести грешки

Искам, да ме приемат в университета. Искам да ме приемат в университета. Подчиненото допълнително с ДА не се отделя със запетая. "Да ме приемат" отговаря на "Какво искам?" → допълнение.

Не знам кога ще дойде? Не знам кога ще дойде. При косвен въпрос (допълнително подчинено) НЕ се пише въпросителен знак, защото цялото изречение е съобщително, не въпросително. Въпросителен знак се пише само ако ГЛАВНОТО е въпросително: "Знаеш ли кога ще дойде?"

Петър, който е мой приятел дойде вчера. Петър, който е мой приятел, дойде вчера. Когато подчиненото определително е В СРЕДАТА на главното, трябва ДВЕ запетаи - една отваряща и една затваряща. Липсата на втората запетая е една от най-честите грешки на ДЗИ.

Това е човекът, за, когото ти говорих. Това е човекът, за когото ти говорих. При предлог + съюзна дума (за когото, с когото, на който) запетаята е пред ПРЕДЛОГА. Предлогът и съюзната дума НЕ се разделят със запетая.

Провери се

Сложно смесено изречение

Съчетава съчинителни И подчинителни връзки в едно сложно изречение.
Съдържа поне три прости изречения с различни типове връзки.
Пример: По радиото казаха, ЧЕ ще вали, И пуснаха музика. (подчинително ЧЕ + съчинително И).
ПУНКТУАЦИЯ: Прилагат се правилата за ДВАТА типа връзки.
ВАЖНО: Не се пише запетая между два съюза, когато първият е ЕДНОСРИЧЕН (и, а, но, че): ...и ЧЕ вместо да...
Втората ограждаща запетая при подчинено изречение може да стои пред съюза И.

Еднородни части

Бърза проверка

Запомни златното правило: пред ЕДНОКРАТНО И или ИЛИ между еднородни части - НИКОГА запетая. Запетая пред И слагаш САМО при: 1) повторителни съюзи (и...и), 2) обособена част преди И, 3) сложно изречение (но внимавай - и там не винаги). Ако се колебаеш, провери: има ли друго сказуемо след И? Ако да - вероятно е сложно изречение.

--- Еднородни части ---
Еднородни части са членове на изречението с ЕДНАКВА синтактична функция, свързани помежду си.
Могат да бъдат: еднородни подлози, допълнения, определения, обстоятелствени пояснения.
Отговарят на ЕДИН И СЪЩ въпрос и се отнасят към един и същ член на изречението.
ВАЖНО: Еднородни СКАЗУЕМИ НЕ съществуват - второ сказуемо превръща изречението в СЛОЖНО!
Пример: Петя, Ива, Мими и Елена (еднородни подлози) се записаха на курса.
--- Еднородни части - пунктуация ---
ПРАВИЛО 1: БЕЗСЪЮЗНО свързани еднородни части - ВИНАГИ запетая: Носът, очите, мозъкът го боляха.
ПРАВИЛО 2: Пред еднократен съюз И/ИЛИ - НЕ се пише запетая: Юридическите лица и едноличните търговци...
ПРАВИЛО 3: При повторителни съюзи (и...и, ни...ни, нито...нито, или...или, ту...ту) - запетая пред ВТОРИЯ и следващите: Ще купим и торта, и сладолед, и напитки.
ПРАВИЛО 4: Пред съюзи ТА, ПА, ЧЕ, НО, А, АМА, АЛА, ОБАЧЕ - ВИНАГИ запетая: Не изглеждаше сърдит, а обезпокоен.
СПЕЦИАЛЕН СЛУЧАЙ: Запетая пред И/ИЛИ, ако след първата еднородна част има ОБОСОБЕНА ЧАСТ: Документи, удостоверяващи промяната, и документ за платена такса.
СПЕЦИАЛЕН СЛУЧАЙ: Запетая пред И/ИЛИ, ако след първата еднородна част има ВМЕТНАТ ИЗРАЗ: Синът ми, от една страна, и майка ми, от друга страна...
СПЕЦИАЛЕН СЛУЧАЙ: Запетая пред ИЛИ, когато е втора съставка от ЛИ...ИЛИ, ДАЛИ...ИЛИ: Имот ли искаме, или къщи?

Чести грешки

Купих хляб, и мляко. Купих хляб и мляко. Пред еднократен съюз И между еднородни части НЕ се пише запетая. Това е едно от най-простите, но и най-често нарушаваните правила.

Ще купим и торта и сладолед и напитки. Ще купим и торта, и сладолед, и напитки. При повторителни съюзи (и...и) запетая се пише пред ВТОРИЯ и всеки следващ И. Пред първия И няма запетая.

Провери се

Обособени части

Бърза проверка

Обособеното определение НИКОГА не се членува! Ако виждаш причастие или прилагателно, отделено със запетаи, и то е членувано - грешка е. "Децата, РОДЕНИТЕ извън брака" е грешно. "Децата, РОДЕНИ извън брака" е правилно. Мисли: обособяването = "изваждане" от изречението, а изваден елемент не може да бъде определен с член. При деепричастие (-айки, -ейки) ВИНАГИ питай: "Кой извършва действието на деепричастието и кой - на сказуемото?" Ако вършителят е ЕДИН И СЪЩ - правилно. Ако са РАЗЛИЧНИ - грешно. Пример: "Четейки книгата, Мария заспа" → Кой чете? Мария. Кой заспа? Мария. Същото лице = правилно. "Излизайки навън, заваля дъжд" → Кой излиза? Някой. Кой заваля? Дъждът. Различни = ГРЕШНО!

--- Обособени части ---
Второстепенни части с ОТНОСИТЕЛНА смислова самостоятелност, отделени интонационно.
Обособяването привлича логическото ударение върху отделената част.
Главните части НИКОГА не се обособяват.
Отделят се в писмената реч със: ЗАПЕТАИ (най-често), ТИРЕ (по-силно откроява), СКОБИ (по-незначителна информация).
Могат да се въведат безсъюзно или с макар и, сиреч, т.е., или (= т.е.), като.
--- Обособено определение ---
Определение, отделено от определяемата дума, обикновено ЗАДПОСТАВЕНО.
Често изразено чрез причастие или прилагателно с пояснение.
Примери: С възхищение слушам песента, МЕЛОДИЧНА И ТЪЖНА. Скрих се зад дърветата, СВЕЖИ И РАЗЛИСТЕНИ.
Позиция: Начало - Светло и ведро, утрото обеща радост. Среда - Утрото, светло и ведро, обеща радост. Край - Много радост обеща утрото, светло и ведро.
При обособяване НЕ се членува: Децата, РОДЕНИ извън брака, имат равни права (а НЕ 'родените').
ИЗКЛЮЧЕНИЕ: При обособено определение/приложение, отделено с тире - членуването зависи от синтактичната функция на определяемото.
ДЗИ-ГРЕШКА: Членуване на обособеното определение (родените вместо родени).
--- Обособено приложение ---
Приложение, дадено като допълнително уточнение, отделено със запетаи, тире или скоби.
Примери: Иван, НОВИЯТ НИ КОЛЕГА, се справяше добре. Иван Вазов (ПАТРИАРХЪТ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА) е роден в Сопот.
Днешният ден, МАКАР И ОБИКНОВЕН ДЕЛНИЧЕН ДЕН, беше великолепен.
Ние, КАТО ИСТИНСКИ ПРОФЕСИОНАЛИСТИ, не сме съгласни с такова решение.
ЧЛЕНУВАНЕ: Зависи от функцията на определяемата дума (подлог = пълен член, не-подлог = кратък член).
--- Обособено обстоятелствено пояснение ---
Обстоятелствено пояснение с допълнителна смислова тежест, отделено от изречението.
Три подвида:
а) Обстоятелствени пояснения от ЕДИН ВИД - второто се обособява: Вчера, СЛЕД ГОЛЯМОТО МЕЖДУЧАСИЕ, отидохме в кабинета.
б) Израз с ДЕЕПРИЧАСТИЕ (-АЙКИ, -ЕЙКИ) - винаги се обособява: Тя вървеше, ГОВОРЕЙКИ по телефона. УСМИХВАЙКИ СЕ весело, те се показаха на вратата.
в) Локални обстоятелствени пояснения: На запад, БЛИЗО ДО ХОРИЗОНТА, слънцето залязваше.
--- Деепричастие - обособяване ---
Деепричастието (-айки, -ейки) ВИНАГИ се отделя със запетаи.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО УСЛОВИЕ: Двете действия (на сказуемото и на деепричастието) трябва да се извършват от ЕДИН И СЪЩ вършител!
ПРАВИЛНО: Детето тичаше, РЪКОМАХАЙКИ. Тя заспа, МЪЛЧЕЙКИ.
ГРЕШНО: Излизайки навън, завалЯ дъжд. (Кой излиза? Кой вали? - различни вършители!)
ДЗИ-ГРЕШКА: Изречения с деепричастие, при които вършителите на двете действия са различни - класическа примамка на ДЗИ!

Чести грешки

Децата, родените извън брака, имат равни права. Децата, родени извън брака, имат равни права. Обособено определение НЕ се членува. Членуването е за несъгласувани определения, които стоят непосредствено до определяемото, а не за обособени части.

Скрих се зад дърветата, свежите и разлистените. Скрих се зад дърветата, свежи и разлистени. Обособените прилагателни (определения) след запетая се пишат без член. Членуването би означавало, че те не са обособени.

Излизайки навън, заваля дъжд. Когато излязох навън, заваля дъжд. При деепричастието "излизайки" вършителят е човекът, а при "заваля" вършителят е дъждът. Двете действия имат РАЗЛИЧНИ вършители - деепричастната конструкция е грешна. Замени с подчинено изречение.

Отваряйки вратата, чашата падна от масата. Когато отворих вратата, чашата падна от масата. Кой отваря? Аз. Какво пада? Чашата. Различни вършители = грешно. Деепричастието изисква ЕДИН И СЪЩ вършител за двете действия.

Провери се

Вметнати думи, обръщения, междуметия

Бърза проверка

Трикът е прост: ако думата може да бъде ЧАСТ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО в друг контекст ("разбира се" = глагол + частица, "изглежда" = глагол) → Група 1, СЪС запетая. Ако думата се среща САМО като вметната и НИКОГА не е самостоятелна част на изречението ("обаче", "може би", "например", "всъщност") → Група 2, БЕЗ запетая. Научи наизуст Група 2 - те са по-малко!

--- Вметнати думи и изрази ---
Елементи, вмъкнати в изречението, без да са негова синтактична (граматична) част.
Не променят граматическата завършеност на изречението.
Добавят уточнение, пояснение, авторов коментар, логическо свързване.
Делят се на ДВЕ ГРУПИ с различни правила за пунктуация!
ВАЖНО: Ключовият критерий е: Може ли думата/изразът да функционира като самостоятелна част на изречението?
ДЗИ-ГРЕШКА: Механично поставяне на запетая пред всеки вметнат израз, без да се провери групата.
--- Вметнати думи - със запетая ---
ГРУПА 1: Думи и изрази, които в ДРУГ контекст могат да функционират като ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО - отделят се със ЗАПЕТАИ.
СПИСЪК: разбира се, естествено, за съжаление, между другото, честно казано, от една страна, от друга страна, първо, второ, трето, обратно, напротив, изглежда, да речем, да кажем, значи, казано по друг начин.
Примери: Ти, ИЗГЛЕЖДА, си прав. Той, РАЗБИРА СЕ, не постъпи правилно. Ти, ЗНАЧИ, приемаш предложението.
СЪЩО със запетая се отделят: т.е., или (= тоест), и то, при това, макар и, сиреч.
СПЕЦИАЛНО ПРАВИЛО: НЕ се отделя със запетая неударен едносричен съюз (и, а, но, че) + вметнат израз непосредствено след него: ...приемам аргументите ти, НО ОТ ДРУГА СТРАНА, не изцяло.
--- Вметнати думи - без запетая ---
ГРУПА 2: Думи и изрази, които се използват САМО като вметнати - НЕ се отделят със запетая.
СПИСЪК: всъщност, впрочем, може би, наистина, според мен(е), обаче, например, действително, по всяка вероятност, навярно, следователно, като че ли, сякаш, в края на краищата.
Примери: Какво правеше НАИСТИНА в горичката? Нищо подобно ОБАЧЕ не заплашва творбата. Учениците от трети клас НАПРИМЕР се справиха добре.
ДЗИ-ГРЕШКА (МНОГО ЧЕСТА!): Поставяне на запетая пред ОБАЧЕ, НАПРИМЕР, МОЖЕ БИ, ВСЪЩНОСТ, НАВЯРНО.
ЗАПОМНИ: обаче, може би, например, всъщност, навярно = БЕЗ запетая!
--- Обръщение ---
Обръщението е дума или словосъчетание, с което се назовава лицето, към което е насочена речта.
НЕ е част на изречението (не е нито подлог, нито друга синтактична единица).
ВИНАГИ се отделя със запетаи.
В началото: ПЕТРЕ, дойди тук! В средата: Кажи ми, МАМО, кога ще дойдеш? В края: Ще дойдеш ли, ВАТКО?
Ако е словосъчетание - ЦЯЛОТО се огражда със запетаи: Ела, МИЛА МАМО, да те гушна.
Частиците ЕЙ, ХЕЙ, БРЕ, БЕ, МА, МАРИ се отделят като обръщение: Ела тука, БРЕ!
--- Междуметия ---
Междуметията изразяват чувства, настроения, подканяне без да назовават конкретно понятие.
В началото на изречение - отделят се със запетая: ЕХ, че хубаво! АХ, какво стана!
Когато образуват самостоятелно изречение - с удивителен знак: АХ! ОХ! БРАВО!
Когато са вметнати - отделят се със запетаи: БОЖЕ, какво ли ще стане сега?

Чести грешки

Той, обаче, не дойде на срещата. Той обаче не дойде на срещата. "Обаче" като вметната дума НЕ се отделя със запетаи. Запетая пред "обаче" се пише САМО когато е противителен СЪЮЗ между две прости изречения: "Каних го, обаче той не дойде."

Учениците от трети клас, например, се справиха добре. Учениците от трети клас например се справиха добре. "Например" принадлежи на Група 2 - никога не е самостоятелна част на изречението, затова НЕ се отделя със запетаи.

Той, може би, ще дойде утре. Той може би ще дойде утре. "Може би" е от Група 2 - БЕЗ запетая. На ДЗИ поставянето на запетая пред "може би" е една от най-честите грешки.

Провери се

Запетая

Бърза проверка

Направи си мини-чеклист за запетая пред съюзи: 1) Противителен (а, но, ала, обаче, ама, пък)? → ВИНАГИ запетая. 2) Еднократно И или ИЛИ? → НИКОГА запетая. 3) ДА? → Обикновено БЕЗ запетая (освен ако = "за да", "ако", "дори да"). 4) ЧЕ, ЗАЩОТО, КОГАТО, АКО и другите подчинителни? → ВИНАГИ запетая. При сложните съюзи запомни: те са ЕДНО ЦЯЛО. Запетаята стои ПРЕД целия блок, а не вътре в него. "Въпреки че", "макар че", "за да", "без да", "след като", "преди да", "в случай че", "при условие че" - при всички тях запетаята е ОТПРЕД. А при КАТО: ако КАТО = "защото" → запетая; ако КАТО = "подобно на" → без запетая.

--- Пунктуация ---
Пунктуацията е съвкупност от препинателни знаци и правилата за тяхната употреба.
Функция: осигурява еднозначно възприемане на писмения текст.
Знаци за край на изречението: точка (.), въпросителен знак (?), удивителен знак (!), многоточие (...).
Знаци вътре в изречението: запетая (,), точка и запетая (;), двоеточие (:), тире (-), кавички (" "), скоби ( ).
Основен принцип: СИНТАКТИЧЕН - знаците отделят синтактични и смислови цялости.
--- Запетая - в простото изречение ---
1. Между ЕДНОРОДНИ ЧАСТИ (безсъюзно): Петя, Ива, Мими и Елена се записаха на курса.
2. При ОБРЪЩЕНИЯ: Кажи ми, мамо, кога ще се върнеш?
3. При ВМЕТНАТИ ДУМИ (Група 1): Той, разбира се, беше наясно.
4. При ОБОСОБЕНИ ЧАСТИ: Изморена от пристъпите, тя заспа призори.
5. При МЕЖДУМЕТИЯ и ЧАСТИЦИ: Ах, колко е хубаво!
6. При ПОВТОРИТЕЛНИ СЪЮЗИ (пред втория): Ще купим и торта, и сладолед.
7. При конструкции с Т.Е., И ТО, ПРИ ТОВА, МАКАР И: Получих покана, и то много навреме.
8. При ПРИСЪЕДИНИТЕЛНИ КОНСТРУКЦИИ: Дойдох за теб, а също и за Иван.
--- Запетая - в сложното изречение ---
1. При БЕЗСЪЮЗНО свързване: Аз отидох на плажа, той ме видя.
2. Пред ПОДЧИНИТЕЛНИ СЪЮЗИ: че, защото, когато, ако, докато, понеже, щом, откакто.
3. Пред СЛОЖНИ СЪЮЗИ (пред ЦЕЛИЯ съюз): въпреки че, макар че, за да, без да, след като, преди да, в случай че, при условие че.
4. Пред ОТНОСИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ: който, която, когото, чийто, какъвто.
5. Пред ОТНОСИТЕЛНИ НАРЕЧИЯ: където, когато, както, откъдето, накъдето.
6. Пред ПРОТИВИТЕЛНИ СЪЮЗИ: а, но, ала, обаче, ама, пък (ВИНАГИ запетая!).
7. Пред ТА, ПА, ЧЕ (в значение на И): Бях уморен, та си легнах.
8. При подчинено изречение МЕЖДУ частите на главното - запетаи от ДВЕТЕ страни.
9. Между две ПРОСТИ изречения, свързани с еднократно И/ИЛИ в състава на сложно СЪЧИНЕНО - НЕ се пише запетая.
--- Запетая - пред съюзи ---
ВИНАГИ запетая: а, но, ала, обаче, ама, пък, та, па, че (= и), защото, понеже, тъй като, за да, без да, ако, макар че, въпреки че.
Пред еднократно И/ИЛИ - БЕЗ запетая (и при еднородни части, и при сложно съчинено).
Пред ДА - БЕЗ запетая (в повечето случаи). ИЗКЛЮЧЕНИЕ: ДА = ако, за да, дори да.
При предлог + КОЙТО: запетаята е пред ПРЕДЛОГА: ...от там, ЗА където се запъти.
При съюзна дума в по-голяма фраза: запетая пред ЦЯЛАТА конструкция: Имам роднини, ДОКУМЕНТИТЕ НА КОИТО са отнети.
--- Запетая - пред съюзни думи ---
Пред ОТНОСИТЕЛНИ местоимения (който, която, чийто, какъвто) - ЗАПЕТАЯ.
Пред ОТНОСИТЕЛНИ наречия (където, когато, както, откъдето) - ЗАПЕТАЯ.
Пред ВЪПРОСИТЕЛНИ думи при КОСВЕН въпрос (как, кога, къде, дали, кой, защо) - БЕЗ ЗАПЕТАЯ: Не знам как ще се справя.
ИЗКЛЮЧЕНИЕ: Пред въпросителни думи при подчинено определително - ЗАПЕТАЯ: Разглеждахме снимки, къде били тази зима.
--- Кога НЕ се пише запетая ---
1. Пред еднократен съюз И или ИЛИ между две еднородни части или две прости изречения.
2. Пред съюза ДА при подчинено допълнително/подложно: Искам да ме приемат. Успях да стигна.
3. След УТОЧНЯВАЩИ ДУМИ (само, дори, именно, точно, чак, едва, даже, единствено, особено) + съюз: Тръгнахме си ТОЧНО когато купонът започна.
4. След ОТРИЦАТЕЛНА ЧАСТИЦА НЕ + съюз: Извиках НЕ за да го стресна, а за да се обърне.
5. Между ЕДНОСРИЧЕН СЪЮЗ (и, а, но, че) и обособена/вметната част непосредствено след него: И уверен в късмета си, Христо отказал да се застрахова.
6. При НИЩО ЧЕ и ДОБРЕ ЧЕ: Дойде, нищо че беше болен.
7. Пред ВЪПРОСИТЕЛНИ ДУМИ при косвен въпрос: Не знам КАК ще стане. Не виждам ЗАЩО да се бързаме.
8. Между съставките на СЛОЖНИ СЪЮЗИ: въпреки(,) че, макар(,) че, за(,) да - запетаята е пред ЦЕЛИЯ съюз!
9. Между ДВА СЪЮЗА, когато първият е ЕДНОСРИЧЕН: ...и(,) ЧЕ, ...но(,) АКО, ...а(,) КОГАТО.
10. Между относителните наречия КАКТО и КОГАТО: ...както когато се биеха рамо до рамо.
--- Съюзи с особени изисквания ---
СЪСТАВНИ СЪЮЗИ (въпреки че, макар че, освен че, в случай че, при условие че) - запетаята е пред ЦЕЛИЯ съюз, НЕ само пред ЧЕ.
ПРАВИЛНО: Исках да изляза, ВЪПРЕКИ ЧЕ знаех, че ще завали.
ГРЕШНО: Исках да изляза въпреки, ЧЕ знаех... (запетая на грешно място!)
ПРЕДЛОГ + СЪЮЗНА ДУМА (за когото, с когото, от който, в което): запетаята е пред ПРЕДЛОГА.
ПРАВИЛНО: Това е човекът, ЗА КОГОТО ти говорих.
СЪЮЗ КАТО: Винаги със запетая когато е подчинителен съюз (= защото, тъй като): Остана, КАТО нямаше къде другаде да отиде.
КАТО = подобно на (сравнение) - БЕЗ запетая: Работи КАТО вол.
КАТО при обособена част - със запетая: Ние, КАТО истински професионалисти, не сме съгласни.
ДЗИ-ГРЕШКА: Разделяне на сложен съюз със запетая: при условие, че; в случай, че - ГРЕШНО!

Чести грешки

Искам, да уча в чужбина. Искам да уча в чужбина. Пред ДА при допълнително подчинено НЕ се пише запетая. "Да уча" отговаря на "Какво искам?" → допълнение → без запетая.

Исках да изляза въпреки, че знаех, че ще завали. Исках да изляза, въпреки че знаех, че ще завали. "Въпреки че" е СЛОЖЕН съюз - запетаята е пред ЦЕЛИЯ съюз, а не между съставките му. Никога не разделяй сложен съюз със запетая!

Провери се

Други препинателни знаци

--- Точка и запетая ---
Междинна граница между запетаята и точката: запетаята не стига, а точката е прекалено силна.
В ПРОСТОТО изречение: При разширени еднородни части, които вътрешно съдържат запетаи: Ще видиш други долини и планини; и Струма, и Вардар; върховете светогорски.
В СЛОЖНОТО изречение: При по-самостоятелни прости изречения с вътрешни запетаи: Въздухът звънтеше от птичи гласове; миризми пролетни опиваха гърдите.
При ПАРАЛЕЛНИ по строеж изречения: Когато вятърът подухне от юг; когато коритата преливат; когато птиците долитат - тогава пролетта е дошла.
При ИЗБРОЯВАНЕ в рубрики: Засегнати въпроси: Данъчни аспекти; съществуващи правни форми; граждански договор.
--- Двоеточие ---
1. При ИЗБРОЯВАНЕ - въвежда списък от елементи: За качамак са ви нужни: царевично брашно, сирене, масло.
2. При УТОЧНЕНИЯ и ПОЯСНЕНИЯ - въвежда дефиниция или обяснение.
3. При ПРЯКА РЕЧ - след авторовата реч, когато тя предхожда пряката: Той каза: "Не мога да дойда."
4. При ЦИТИРАНЕ - след въвеждащото изречение: Ботев пише: "Тоз, който падне в бой за свобода..."
5. В СЛОЖНОТО изречение - когато второто изречение конкретизира или пояснява първото.
ТЕХНИЧЕСКО ПРАВИЛО: Пише се ПЛЪТНО до предхождащата дума, интервал се оставя СЛЕД него.
--- Тире ---
1. За ДОПЪЛНИТЕЛНИ СВЕДЕНИЯ и ПОЯСНЕНИЯ: Едурне Пасарбан - испанката, която изкачи всички осемхилядници.
2. За ПРОПУСНАТИ ДУМИ (най-често глаголи): Времето беше чудесно, а гледката - превъзходна.
3. За ОБОСОБЕНИ ЧАСТИ (по-силно от запетая): Пожелах си само две неща - здраве и верни приятели.
4. При ИЗБРОЯВАНЕ след обобщаваща дума: Трите сезона - пролет, лято и есен - са топли.
5. Между ДВЕ ПРОСТИ ИЗРЕЧЕНИЯ, когато второто пояснява първото: Разнесе се глъчка - гостите започнали да пристигат.
6. При ОБОБЩЕНИЕ след изброяване: Книги, музика, театър - всичко му интересуваше.
7. При ПРЯКА РЕЧ - отделя репликата от авторския текст.
8. Между ПОДЛОГ И СКАЗУЕМО при тъждество: София - столицата на България.
РАЗЛИКА: Тирето (дълго тире -) е различно от дефиса (малко тире/чертица -)!
--- Кавички ---
В български: долни-горни кавички (,,... '').
1. При ПРЯКА РЕЧ и ЦИТАТИ: Той каза: ,,Ще дойда утре.''
2. При ЗАГЛАВИЯ на произведения: ,,Сто години самота'', ,,Хъшове'', филмът ,,Време разделно''.
3. При ИМЕНА на улици, булеварди, площади: бул. ,,Ал. Малинов'', ж.к. ,,Младост''.
4. При ИМЕНА на фирми и търговски марки: ,,Български пощи'' ЕАД, шоколад ,,Рошен''.
5. При ИРОНИЧЕН или УСЛОВЕН СМИСЪЛ: Той беше ,,голям'' специалист.
НЕ се пишат кавички: При географски обекти (езеро Клептуза, остров Свети Иван). При ненужна маркировка в различен шрифт/азбука.
ТОЧКАТА се поставя СЛЕД затварящите кавички при цитиране.
--- Скоби ---
Ограждат ВМЕТНАТИ ПОЯСНЕНИЯ с по-незначителна роля.
За алтернативно наименование: Иван Вазов (Патриархът на българската литература).
За допълнителна информация: Поселихме се в село Бяла (област Русе).
За пояснения на непознати думи или съкращения: МОН (Министерство на образованието и науката).
При изпуснат текст в цитат: ,,Тоз, който падне (...) той не умира.''
ТЕХНИЧЕСКО ПРАВИЛО: Интервал се оставя пред НАЧАЛНИ скоби и след КРАЙНИ скоби.
--- Многоточие ---
Изписва се с ТРИ точки (...).
1. При НЕДОВЪРШЕНА МИСЪЛ: Ако можех да...
2. При ПАУЗА в речта: Не знам... може би... но не мисля.
3. При КОЛЕБАНИЕ или ЗАМИСЛЯНE на говорещия.
4. При ИЗПУСНАТ ТЕКСТ в цитати: обикновено в квадратни скоби [...].
5. За ЕМОЦИОНАЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ: създава напрежение или загадъчност.
Може да се съчетава с въпросителен или удивителен знак: Как така?.. Невероятно!..
ТЕХНИЧЕСКО ПРАВИЛО: След многоточието се оставя интервал.

Пряка и непряка реч

Бърза проверка

При преобразуване от пряка в непряка реч запомни три промени: 1) Махни кавичките и тирето. 2) Смени ЛИЦАТА: "аз" → "той/тя", "ще дойда" → "ще дойде". 3) Добави подходящ СЪЮЗ: ЧЕ (за твърдение), ДА (за заповед), ДАЛИ (за въпрос). Пример: "Ще дойда" → Каза, ЧЕ ще дойде. "Ела!" → Каза му ДА дойде. "Ще дойдеш ли?" → Попита ДАЛИ ще дойде.

--- Пряка реч ---
Пряката реч е ДОСЛОВНО предаване на чужди думи.
Започва с ГЛАВНА буква.
Има три основни начина за оформяне: с кавички, с тире (на нов ред), с кавички и тире.
--- Оформяне на пряка реч ---
МОДЕЛ 1: АВТОРСКА РЕЧ + ПРЯКА РЕЧ
Авторовата реч завършва с ДВОЕТОЧИЕ, пряката започва с главна буква: Той каза: ,,Ще дойда утре.''
С тире на нов ред: Той каза:\n- Ще дойда утре.
МОДЕЛ 2: ПРЯКА РЕЧ + АВТОРСКА РЕЧ
Пряката реч на нов ред, авторската с малка буква след тире: - Добро утро! - казаше той.
С кавички: ,,Добро утро!'' - казаше той.
МОДЕЛ 3: АВТОРСКА РЕЧ В СРЕДАТА НА ПРЯКАТА
При РАЗКЪСАНО изречение - малка буква в авторската: - Утре тръгвам - прекъсна ме той - с тебе.
При САМОСТОЯТЕЛНИ изречения - главна буква в авторската: - Утре тръгвам. - Той се замисли. - С тебе.
МОДЕЛ 4: СЛОЖНА АВТОРСКА РЕЧ
Първата част завършва с двоеточие, втората също: Иван се обърна и каза: - Ще дойда. - После добави: - Чакайте ме.
--- Непряка реч ---
Чуждите думи се предават със СОБСТВЕНИ думи, не дословно.
Оформя се като АВТОРСКА РЕЧ - няма кавички, няма тире.
Главното изречение съдържа авторските думи, подчинено допълнително - чуждите.
ПРЕОБРАЗУВАНЕ от пряка в непряка:
Пряка: ,,Ще дойдеш ли утре?'' - Непряка: Попита ДАЛИ ще дойде утре.
Пряка: ,,Аз ще дойда.'' - Непряка: Каза, ЧЕ ще дойде.
Пряка: ,,Ела тук!'' - Непряка: Каза му ДА дойде там.
ПРОМЕНИ при преобразуване: Сменят се лицата на глаголите и местоименията. Въпросителните изречения стават косвени въпроси. Обръщенията отпадат.
При косвен въпрос НЕ се пише въпросителен знак: Попита дали ще дойде.
--- Полупряка реч ---
Авторът навлиза в мислите и чувствата на героя, говори от негово име, без да го цитира.
Оформя се като НЕПРЯКАТА реч - без кавички и тирета.
Характерна за художествената литература.
Примери: Шибил я гледаше учуден. Какъв ще е тоя дявол? (Й. Йовков)
Служи за психологическо навлизане в персонажа, създава илюзия за непосредственост.

Чести грешки

Попита дали ще дойде утре? Попита дали ще дойде утре. При непряка реч с косвен въпрос НЕ се пише въпросителен знак. Цялото изречение е съобщително (той попита), не въпросително.

Каза, че "ще дойда утре". Каза, че ще дойде утре. При непряка реч НЯМА кавички - думите се предават със собствени думи, не дословно. И лицата се сменят: "ще дойда" (1 л.) → "ще дойде" (3 л.).

Провери се

Чести грешки - пунктуация

Бърза проверка

Направи си ТОП 3 на грешките, които ДЗИ обича да проверява: 1) Запетая пред вметнати думи от Група 2 (обаче, може би, например, всъщност, навярно - БЕЗ запетая!). 2) Запетая пред ДА при допълнително изречение (БЕЗ запетая!). 3) Липса на втора ограждаща запетая при подчинено в средата на главното (ТРЯБВАТ ДВЕ запетаи!). Ако научиш само тези три, вече ще избегнеш повечето капани.

ГРЕШКА 1: Запетая пред ОБАЧЕ, НАПРИМЕР, МОЖЕ БИ, НАВЯРНО, ВСЪЩНОСТ - тези думи НЕ се отделят!
ГРЕШКА 2: Запетая пред ДА при допълнително изречение: Искам(,) да дойда - ГРЕШНО! Правилно: Искам да дойда.
ГРЕШКА 3: Разделяне на сложен съюз: при условие(,) че; въпреки(,) че - запетаята е пред ЦЕЛИЯ съюз!
ГРЕШКА 4: Липса на ВТОРА ограждаща запетая: Петър, който е мой приятел(,) дойде вчера. Правилно: Петър, който е мой приятел, дойде вчера.
ГРЕШКА 5: Запетая между КАКТО и КОГАТО: както(,) когато - ГРЕШНО!
ГРЕШКА 6: Запетая между два съюза, когато първият е ЕДНОСРИЧЕН: и(,) ако; но(,) когато - ГРЕШНО!
ГРЕШКА 7: Членуване на обособено определение: Децата, РОДЕНИТЕ (грешно) извън брака... Правилно: ...РОДЕНИ...
ГРЕШКА 8: Деепричастие с РАЗЛИЧНИ вършители: Излизайки навън, ЗАВАЛЯ дъжд - ГРЕШНО!
ГРЕШКА 9: Липса на запетая при обособена част, предхождаща И: документи, удостоверяващи промяната(,) и документ...
ГРЕШКА 10: Запетая при уточняващи наречия + съюз: само(,) когато; чак(,) когато - НЕ се пише запетая пред съюза!

Чести грешки

Петър, който е мой приятел дойде вчера. Петър, който е мой приятел, дойде вчера. Липсва ВТОРАТА ограждаща запетая. Когато подчинено изречение е в средата на главното, трябват ДВЕ запетаи - отваряща и затваряща.

Тръгнахме си, точно когато купонът започна. Тръгнахме си точно когато купонът започна. След уточняващи думи (само, точно, чак, едва, именно, дори) НЕ се пише запетая пред следващия съюз. "Точно когато" е единна конструкция.

При условие, че дойдете навреме, ще ви пуснем. При условие че дойдете навреме, ще ви пуснем. "При условие че" е СЛОЖЕН съюз - не се разбива със запетая. Запетаята е пред ЦЕЛИЯ съюз, не между съставките му.

Провери се