Вяра

За автора

Никола Вапцаров (1909 - 1942) е сред най-популярните български поети от 30-те и 40-те години на 20 век. Творчеството му се отличава с подчертано оригинални възгледи на поета за човека и мястото му в света и историята, за ролята на изкуството и за вярата като смисъл на човешкото съществуване. Във Вапцаровите творби звучи ярък хуманистичен патос, който утвърждава човешкото (труда, вярата, мечтите, справедливостта). Единствената стихосбирка на поета е “Моторни песни” (1940), а цялото му творчество е събрано в книгата “Избрани стихотворения” (1946), издадена след смъртта му.

За произведението

Творбата е поместена първа в цикъла “Песни за човека” и така открива стихосбирката “Моторни песни”. В идеен и в художествен план стихотворението е представително за Вапцаровите възгледи за човека, живота и света. Текстът не е посочен като програмен, но извежда вярата като върховна ценност за човека, опора на битието и едно от присъщите му упования, че ако не днес, то утре доброто и справедливостта ще се възцарят в света. Заглавието назовава ясно основната тема на текста - вярата като свръхценност, без която човешкият живот е невъзможен. Вярата е духовна сила, присъща на човека, която размива границите във времето, ражда волята и устрема за борба. Началото на творбата очертава простотата на живеенето на лирическия говорител. Животът е представен като усилие и трудност, но е заявен като абсолютна ценност. Краят на текста заявява вярата като абсолютна същност на човека, която е невъзможно да му бъде отнета. Творбата интерпретира темата за текста за връзката на човека с живота, основно звено в която е вярата. Въпреки тежестта на битието човекът изживява живота с удоволствие, защото е провокиран от различните лица на света, до които може да се докосне в него. Вярата в бъдещето е израз на любовта към живота в неговото вечно движение и многообразие. Лирическият говорител е човек, който споделя светогледа си и представата си за живота. За Аза животът е върховна ценност. Ядро на личността му е вярата в бъдещия свят, който ще бъде по-хубав и по-мъдър. Творбата изпраща посланието, че макар и често да е изпитание, животът е изключително удоволствие за духовно израсналата личност, която вижда дълбочината и красотата му в неговата простота. Животът е порив за развитие и откриване на света. А този светоглед е основан на вярата, която е изконна човешка същност.

Творбата е организирана в две смислови части

• 1ва част - въвежда темата за човека и живота. Животът е представен като просто, естествено съществуване на човека чрез поредица от глаголи (“дишам”, “работя”, “живея”), но и в духовен план чрез творческата реализация (“и стихове пиша”). Представена е и разправата с живота, която обаче не отнема обичта към него, колкото и суров и груб да е той
• 2ра част - въвежда темата за вярата. Тя е изведена като основа на живота, възможното посегателство върху нея е видяно като обезличаване и превръщане на човека в “нищо”. Способността да вярва, е залегнала изконно в човешката същност и се възприема като условие за съществуване. Тук тя е отнесена към по-добро и справедливо бъдеще

Образите/героите са

• Лирическият говорител
• Животът - в текста е олицетворен и осмислен като същина, върху която Азът разсъждава, но и с която своеобразно общува. Животът има две лица, грубо и сурово и вдъхновяващо и провокиращо. За човека животът е усилие, предизвикателство, но и най-голяма любов
• Вярата

Изразните средства са

• Олицетворение
• Градация
• Инверсия
• Повторения
• Диалогичност
• Литота

Послание

Творбата изпраща посланието, че макар и често да е изпитание, животът е изключително удоволствие за духовно израсналата личност, която вижда дълбочината и красотата му в неговата простота. Животът е порив за развитие и откриване на света. А този светоглед е основан на вярата, която е изконна човешка същност.