Стихотворение · Любов

Посвещение

Петя Дубарова

За автора

Петя Дубарова е родена на 25.04.1962 в Бургас. Започва да публикува в детското списание “Септемврийче”, а след това - в престижното по онова време списание “Родна реч”. През 1978 година Петя Дубарова участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров “Трампа”. На 4.12.1979, на 17 години, Петя Дубарова се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета.

За произведението

Стихотворението е написано в началото на 1979 година и както е отбелязано в дневника на поетесата, то е посветено на “голямата любов”. Публикувано е през 1980 година в стихосбирката “Аз и морето”. Заглавието на творбата насочва към формата на изповед, която текстът разгръща, и активира усещането за близост и свързаност с обекта на интимното чувство. Началото на текста рисува романтичен момент на мечта за докосване до обекта на чувствата на фона на нощта и борбата с вътрешните страхове и колебанието на влюбеното момиче. Краят на творбата е вписан в пространството на деня - време, когато любимият ще бъде реален за обичащото момиче, страховете ще бъдат надмогнати и любовта ще се осъществи. Лирическият говорител е влюбеното момиче, което споделя страховете, копнежите и надеждите си. То жадува за взаимност и изпитва привързаност към обичания, рисува мечтан образ на пленителността му. Стихотворението отправя посланието, че любовта е пътуване на човека към другия. Тя е спасение от самотата и носи пълнота и празничност.

В текста може да бъдат откроени три смислови части

  • 1ва част (1ви до 6ти стих) - представя началото на изповедта пред любимия в метафорична картина на нощта, изпълнена със страхове и съмнения; на фона на нощта и луната е потърсена близост чрез жеста на подадената ръка
  • 2ра част (7ми до 20 стих) - изгражда образа на любимия и очертава очакванията и копнежите на лирическата героиня в любовта
  • 3та част (21ви до 31ви стих) - чрез призив към любимия и променена говорна позиция “ние” се очертава картина в бъдеще време, в която любовта се осъществява в единство и споделеност и надмогва страховете и самотата

Образите/героите в произведението са

  • Лирическият говорител, съвпадащ с лирическата героиня
  • Обичаният младеж - очертан с различни епитети като пленителен, разнолик, увличащ и избрал да бъде посветен на влюбеното момиче

Изразните средства са

  • Епитети
  • Олицетворения
  • Метафори
  • Реторични възклицания и обръщения

Послание

Стихотворението отправя посланието, че любовта е пътуване на човека към другия. Тя е спасение от самотата и носи пълнота и празничност.