Молитва

За автора

Атанас Далчев (1904-1978) е поет философ екзистенциалист, преводач и есеист, с афинитет към модерната душа. Налага се през 20-те години на 20 век, отразявайки тенденциите на периода. Започнал със символизма, той се дистанцира, за да акцентира върху грозното и баналното. В ранните му творби светът е ограничено пространство, в което самотният човек се самоунищожава сред предмети. В зрелите си текстове Далчевият лирически човек преодолява тревогата чрез стремеж към простота, добро, красота, любов и детски поглед.

За произведението

Стихотворението “Молитва” на Атанас Далчев е своеобразен призив за съхраняването на чистия, неподправен, първичен, по детски невинен поглед към света - избавление от сложността на интелектуалната самота, дистанцираност, дилеми и колизии и възстановяване на връзката със себеподобните. То е писано през 1927 година и е в цикъла “Съдба”, включен във втората стихосбирка на поета - “Стихотворения” (1928). Понятието “молитва” придава интимен и съкровен характер на Далчевия текст. То обикновено посочва определен религиозен каноничен жанр - текст, в който вярващият се обръща към Бог, за да поиска помощ и прошка. Това е и общото звучене на Далчевата творба, но тя е философски, субективен, извън каноничен вариант на молитвен текст. В началото на стихотворението лирическият говорител споделя своя страх пред Бог за пропиляното в интелектуално и сложно живеене време, в което най-вероятно е търсил дълбокия смисъл на битието, но се е лишил от обикновено и пълноценно съществуване. В четвъртата, последна строфа на текста е изразено най-силното и съкровено желание на личността - да се научи да общува с обикновените хора и да съумее да живее като тях. Водещи в творбата са темите за спасението на човека от самотата, сложността, скрупулите, условностите, силите на сухия разум и връщането му към простотата, хармонията в живота, искреността и чистотата на емоциите в общуването с хората, възстановяването на детската невинност на душата. Лирическият говорител е говорител, който очевидно до този момент е бил интелектуалец и философ, по свой избор дисциплиниран от себеподобните, но това му е донесло само усещане за пропилян живот и отдалечаване от смисъла на битието. Тази интимна, молитвена изповед бележи отправната точка на нов етап в живота му. Стихотворението е изградено от четири строфи. Обръщението към Бог в началото и в края на текста изграждат композиционна рамка и придават силна емоционална натовареност на първата и четвъртата строфа. Във въвеждащата строфа поетът разработва познатия от символистите мотив за неизживения живот, кореспондиращ с мотива за погубената младост от фолклора и поезията на романтиците. Втората строфа въвежда мотива за сложността на битието при онзи, който се е дистанцирал от другите, за да изпълни най-вероятно някакви философска, интелектуална мисия, но очевидно това не му е донесло удовлетворение и той е закопнял за първичното и непосредствено живеене, с поривите на сърцето, а не на разума. В третата строфа е откроен мотивът за детската невинност като синтез на най-чистото и красивото в човешкия поглед към света, а във финалната строфа се налага категоричното желание за връщане на индивида в общността, в масата от обикновени хора, което предполага усвояване и приемане на техния език и начин на живот. В тази кратка изповед е логично да липсва разнообразие от персонажи. Лирически герой и говорител се сливат в едно, съвпадат напълно. Творбата е изградена в реторика на молитвата, защото си служи с обръщения към Бог, емоционални фрази и повелителни глаголни форми. В текста Далчев използва и алегорично образи, за да насочи по специфичен начин текста към природата, качествата, светогледа, ценностите и начина на живот на обикновените хора. Творбата отправя послание за необходимото възстановяване на връзките с обществото, с първичното, чисто съществуване, за връщането на личността към емоционалното себеизразяване на човека и невинността, привични за детската природа, ако те са изгубени в опита на човека да се посвети на познанието, самовглъбен и дистанциран от света, защото без тях животът е безмислен.

Молитвите са

• Неизживеният живот
• Сложността на битието
• Първичното и непосредствено живеене
• Детската невинност
• Искрената и разбираема комуникация със себеподобните
• Щедростта и съпричастието към другите

Послание

Творбата отправя послание за необходимото възстановяване на връзките с обществото, с първичното, чисто съществуване, за връщането на личността към емоционалното себеизразяване на човека и невинността, привични за детската природа, ако те са изгубени в опита на човека да се посвети на познанието, самовглъбен и дистанциран от света, защото без тях животът е безмислен.