Колко си хубава!

За автора

Христо Фотев (1934 - 2002) твори през втората половина на 20 век, като интересна и нестандартна творческа фигура, призната за явление в българската литература още с първата си издадена стихосбирка “Баладично пътуване” (1961). Автор е на лирична поезия. В поетическия му свят любовта е възприета като най-същественото измерение на живота и смисъл на човешкото съществуване. Сред основните образи е този на морето. Много от творбите на Фотев са познати като текстове на песни.

За произведението

Стихотворението “Колко си хубава!” е публикувано в стихосбирката “Сантиментални посвещения” и представя автора като поет на изтънченото любовно чувство, естет, който искрено и без излишна показност опоетизира най-съкровеното чувство между двама души. Такова разбиране за любовта и преклонението пред красотата на жената е традиционно за лириката на автора. Заглавието липсва, като творбата се идентифицира по първия й стих - искрено и неподправено възклицание пред красотата на обичаната жена, което създава очакване текстът да бъде откровено послание към любимата. Началото и краят на творбата образуват смислова рамка чрез повторението и развитието на стихове. В нея е съсредоточен акцентът, който бележи смислово целия текст - любовта е споделена през призмата на влюбения, поклонник на красотата на своята любима. Творбата интерпретира любовта като възхищение на мъжа от любимата жена. В изповедта на лирическия говорител се усеща преклонение пред външната хубост, но и силно чувство на човешка близост, което активира сетивата на човека и му дарява усещането за същински живот чрез обичането. Лирическият говорител/герой е влюбен човек, който възприема любимата чрез възхищението от нейната естествена и жива красота. В посланието му към любимата се чува молитвата му да бъде обичан от нея и любовта да се осъществи. Стихове 8-15 - пресъздават чрез повишена употреба на глаголи в повелително наклонение (заповед, молба, съвет, призив) послание към любимата с искрено желание любовта да се реализира в своята пълнота Стихове 18-25 - изграждат усещане за непосредственост и живост на любовното изживяване чрез детайли от описанието на любимата, вписани в различни моменти от всекидневието Стихове 25-37 Стихове 37-45 - извеждат преживявания на Аза, които са придобили по-дълбок и драматичен оттенък - осъзнато е невъзможното постигане на вечност и безкрайност в любовта Стихове 46-52 - финална част, която връща към началото, създава емоционална и смислова рамка. Чрез последния стих красотата е осмислена не като съвършенство, а като автентичност Творбата носи посланието, че любовта е чувство, което буди възхищение от обичания, но и преобръща сетивата на човека, връща го към чистотата на емоциите и поривите, дава му възможност да усети естествения пулс на живота. Любовта не се изразява във взаимно притежание, а е общуване и взаимно откриване в ситуациите на обикновения живот. Любовта, в която човек е неподправен и истински, е смисъл на живота.

Стихотворението е конструирано като обръщение към ясно изразен адресат - обичаната красива жена. Композицията е следната

Стихове 1-7 - въвеждат в атмосферата на наситено преживяване, в което лирическият говорител споделя откровено възхищението си от красотата на любимата

Героите са

• Лирическият говорител
• Любимата жена - адресат на любовната изповед. Образът й е представен през погледа на влюбения чрез детайли от нейния портрет (“ръцете”, “нозете”, “очите”, “косите”) и усещанията, които буди у обичащия я човек (“Как искам да те задържа завинаги”)

Изразните средства са

• Обръщение
• Реторични възклицания
• Повторения
• Изброяване
• Повелителни глаголни форми/повелителни наклонения

Послание

Заглавието липсва, като творбата се идентифицира по първия й стих - искрено и неподправено възклицание пред красотата на обичаната жена, което създава очакване текстът да бъде откровено послание към любимата.