← Стихотворение · Изборът и раздвоението

Две души

Пейо Яворов
Прочети в Читанка ↗

За автора

Пейо Яворов (1878 – 1914) е сред големите български поети от края на 19. и първите години на 20. век. Дълбоко трагична личност, но и човек, отдаден на каузата за освобождението на Македония. Яворов създава както дълбоко философски, модернистични текстове, така и творби, изпълнени с национален и колективистичен патос. Кръгът на македонските борби, влиянието на кръга „Мисъл“, от който поетът е част, както и специализацията във Франция са сред основните фактори, допринесли за раждането на модерниста Яворов. След 1906 г. поетът създава предимно символистична философска лирика, в която търси отговор на вечни екзистенциални въпроси.

За произведението

Стихотворението „Две души“ (определяно от някои критици като поема) е публикувано за първи път в сп. „Мисъл“ през 1907 г., след което става част от антологията „Подир сенките на облаците“, цикъл „Прозрения“. Творбата е представителна за философския дял от лириката на Яворов. Заглавието въвежда темата за раздвоението, което модерната душа изпитва. Тя до такава степен е разкъсана между борещите се сили на доброто и злото, на светлината и тъмнината, че човекът усеща наличното сякаш има две души у себе си. Началото и краят на творбата са маркирани от представата за живота като изгаряне чрез повторението „Аз не живея: аз горя!“. Така съществуването на модерния човек е представено като изключително интензивен вътрешен живот, който има изпепеляваща сила. Основната тема на текста е драматичното преживяване на света от модерната душа, разкъсана между доброто и злото, в себе си и света, неспособна да постигне цялостност и завършеност. Животът на модерната личност е представен като лишен от градивност и смисъл, неоставящ следа. Лирическият говорител е модерният човек. Той изповядва противоречията и душевните си терзания, породени от раздвоението на духа между ангелското и демоничното начало. Животът му е лишен от цялостност и съзидание, а това носи усещане за празнота, самота и безсмислие. Творбата носи посланието под формата на трагична изповед от дълбините на душата на модерната личност. В тях властват самотата, раздвоението, тревожността и страданието. За модерния човек постигането на хармония и цялостност, съзиданието и оставянето на житейска следа са непостижими.

Стихотворението е изградено от три строфи, всяка от които може да бъде откроена като самостоятелна смислова част

  • 1ва строфа - раздвоението на душата, лутаща се във вечно колебание между ангелското и демоничното начало - между светлината и мрака, земното и небесното, чистотата и греховността. Това раздвоение носи изключително страдание на човека.
  • 2ра строфа - пресъздава света на Аза, в който раздвоението се проектира върху света, обитаван от човека, върху духовните му разбирания и търсения. Човекът е неудовлетворен, самотен, изпълнен със съмнения и колебания. Той няма съзидателна сила, а руши всичко около себе си, без да може да контролира случващото се в живота си.
  • 3та строфа - очертава преминаването от безплодния живот, от който няма никаква следа, към смъртта. Животът е изгаряне, той изтича, без да е постигнат смисълът.

Образите/героите са

Лирическият говорител - човекът, който представя вътрешното си състояние. Очертава драматичните си преживявания, резултат от раздвоението в душата му.

Образът на тълпата - „челюстите в пепел враждебни лица“, пресъздават образа на тълпата, от която лирическият говорител е отчужден.Изразните средства са

  • Метафори („аз горя“, „пламък дишат“)
  • Инверсия („раздвоя несносна“)
  • Етимологична фигура („навсякъде сявга“)

Синекдоха („враждебни лица“)Мотивите са

  • Драмата на модерната душа, раздъната между доброто и злото
  • Изначалната самота на личността и отчуждението й от другите
  • Невъзможната хармония и цялостност на модерната душа
  • Страданието, породено от раздвоението и несбъднатите копнежи

Горенето и пепелта като образи на силните емоцииКонфликтите са

  • Между доброто и злото
  • Между ангелското и демоничното
  • Между невинността и греха
  • Между стремежа към хармония и раздвоението
  • Между духовния и материалния свят
  • Между живота и смъртта

Послание

Творбата носи посланието под формата на трагична изповед от дълбините на душата на модерната личност. В тях властват самотата, раздвоението, тревожността и страданието. За модерния човек постигането на хармония и цялостност, съзиданието и оставянето на житейска следа са непостижими.