← Повест · Трудът и творчеството

Балада за Георг Хених

Виктор Пасков
Прочети в Читанка ↗

За автора

Творчеството на Виктор Пасков (1949-2009) е създадено в края на тоталитарната епоха от развитието на българския обществен живот и началото на демократичния строй. То е сред постиженията на литературата на 80-те години. Произведенията му следват развойната традиция на прозата от 70-те и 80-те години, но са различни с яркия си индивидуален почерк и разчупването на идеологическите рамки. Произведенията на автора от 90-те години (след тоталитарната епоха) звучат новаторски и провокативно дори в литературата, освободена от идеологическия догматизъм.

За произведението

Повестта “Балада за Георг Хених” е публикувана през 1987г. Същата година печели голямата награда за чуждестранна литература на Салона на книгата в Бордо, Франция. С подчертаната автобиографичност на сюжета творбата вдига завесата над израстването на автора, дълбоко свързан с изкуството, но разкрива пред читателя и картина на една епоха с акцент върху мястото на човека на изкуството в реалността, към чиито фалш и низости той е непригоден. Заглавието на творбата насочва към жанра на баладата и централния герой на творбата - стария майстор на цигулки Георг Хених. Макар и жанрово текстът да се отнася към повестта или новелата, творбата звучи баладично. Началото и краят на повестта имат функцията на композиционна рамка, която представя историчната от детството на разказвача от позицията му на 36-годишен мъж, който се връща в спомените си. В началото изгубил себе си, младият Виктор преравя стари писма и документи, за да открие в миналото търсените отговори. В края порастналият Виктор поставя важни въпроси за смисъла на човешкия живот като цяло и в частност за смисъла на живота на човека, отдаден на изкуството. Повестта поставя темата за мястото на изкуството в човешкия живот. Чрез образа на стария майстор лютиер и на писателя разказвач изкуството се представя като смисъл на живота, като извисяване над дребнавото всекидневие/, макар често творецът да е неразбран, унизен и самотен сред тълпата. Повествованието се води от 1 лице, от името на героя разказвач в повестта - Виктор (съименник на автора, който в голяма степен е и негов двойник). Той изразява едновременно гледната си точка на дете и на възрастен. Повестта носи посланието, че човекът на изкуството е страдалец, извисен на тълпата, често неразбран и унизен от нея. Същевременно е носител на вечни ценности, като талант, доброта, скромност, искреност, на божественото начало и докосването до висшия дух. Върнал се в миналото, докоснал се отново до искрата на истинската обич и вдъхновението, младият разказвач получава импулс да продължи със своето творчество.

Композицията е

  • 1ва част - въведение - порасналият Виктор се рови в стари книжа и попада на писма от възрастния Георг Хених, както и на информация за неговата смърт през 1960г. Поставя се идеята за връзка между стария майстор на цигулки и Виктор. Тази връзка е загубена, но трябва да се възстанови.
  • 2ра част - завръзка - чрез ретроспекция е представен животът на Георг Хених от срещата му с 4-годишния Виктор, на когото трябва да изработи осминка цигулка. Между двамата възниква особена връзка, възрастният човек нарича малкия си приятел “малки цар” и “инфант” и чрез отношението и примера си потвърждава избора на момчето да се занимава с музика.
  • 3та част - представяне на живота в бедност и лишения в старата къща на улица “Искър” в София. Мечтаният от майката нов бюфет е символ на неумолимата мечта и съзидателното начало. С много труд, който не отива на тромпетист, но и с много любов и страст, бащата на Виктор - Марин, завършва творението си. Грижите им за стария лютиер и желанието на Георг Хених да направи една последна цигулка - за Господ.
  • 4та част - кулминация - готовата цигулка, която майстор Георг Хених завършва в пълно уединение като необикновен инструмент - цигулка за любов. Неразбирането на учениците на стария майстор за ролята на създадения инструмент и преклонението на бащата на Виктор. Внушава се идеята за човека на изкуството, издигнат над тълпата и неразбран от нея, останал самотен и унижен.
  • 5та част - развръзка - решението на Георг Хених да отиде в старчески дом; болката на Виктор от неуважението и униженията, на които е подложен майсторът.
  • Финал - връщане в настоящето на порасналия Виктор и затваряне на композиционната рамка. Реално и алегорично, действителност и приказка се сливат, за да открия разказвачът пътя към себе си.

Образите/героите са

  • Виктор - героят разказвач, носи името на автора и представя събитията с голяма доза автобиографизъм. Неговият образ се разгръща в детския план на наивност, искреност, вълнение и съчувствие към страданието и в плана на възрастния, който гледа на живота с повече задълбоченост, самокритияност, но и каленост в битките на живота, преживял тегоби и разочарования и преоткрил себе си чрез спомените за миналото.
  • Георг Хених - майсторът на цигулки, с чешки произход, който не говори добре български език. Централен герой в повестта, защото основната част от сюжета е свързана с неговия живот в старостта. Въпреки трудното си битие, за малкия Виктор той е вълшебник, митично същество, което владее тайни, недостъпни за простосмъртните.
  • Марин - бащата на Виктор. Той е образ на другия човек на изкуството в творбата - талантлив, достоен човек, добър и грижовен баща и съпруг. В неговия образ липсва мистичното в представянето на Георг Хених, той е изразител на бунта от неоценения талант.
  • Майката на Виктор - нейният образ представя жената, чиито мечти за бляскав живот са претърпели крах. Потънала в тежък надомен труд, тя се чувства отхвърлена от богатата фамилия Медарови, от която произхожда. Душата и обаче не е напълно опустошена, защото тя не губи хумаността си, проявява привързаност към съпруга и сина си, загриженост към стария лютиер.
  • Майстор Ванда и майстор Франта - учениците на Георг Хених, които не успяват да наследят истински своя учител, защото въпреки професионализма си са превърнали наученото от него в занаят и търговия, лишени са от боговдъхновеността, смирението и добротата му.

Макар и в проза, творбата на Виктор Пасков използва поредица от художествени похвати, които придават лиричност, музикалност и раздвиженост на повествованието

  • Епитети
  • Реторични въпроси
  • Реторични възклицания
  • Сравнения
  • Олицетворения
  • Обръщения към читателя

Послание

Повестта носи посланието, че човекът на изкуството е страдалец, извисен на тълпата, често неразбран и унизен от нея. Същевременно е носител на вечни ценности, като талант, доброта, скромност, искреност, на божественото начало и докосването до висшия дух. Върнал се в миналото, докоснал се отново до искрата на истинската обич и вдъхновението, младият разказвач получава импулс да продължи със своето творчество.