← Словообразуване

Словообразуване

16 раздела

Обзор
  • Морфемата е най-малката значеща единица в езика. Тя се различава от звука (фонемата) по едно нещо: винаги носи значение, било то лексикално или граматическо.
  • Морфемите биват два вида. СЛОВООБРАЗУВАЩИ (корен, представка, наставка) участват в създаването на нови думи. ФОРМООБРАЗУВАЩИ (окончание, определителен член) изразяват граматически значения, без да създават нови думи.
  • Без корен дума не може да съществува. Представката стои пред корена, наставката след него, а окончанието се намира в края на думата.
  • Съединителната морфема (интерфикс) свързва две основи при сложни думи. Най-често срещаните: -о- (водоскок), -е- (земетресение), -и- (десетилетие).
  • Словообразуването изучава начините, по които от вече съществуващи думи и морфеми се раждат нови думи.
  • Внимание за ДЗИ: морфемен анализ и словообразувателен анализ не са едно и също. Морфемният разлага думата на ВСИЧКИ морфеми, а словообразувателният търси ДВУДЯЛБАТА: основа + формант.
Корен
  • Коренът носи лексикалното значение на думата. Без него думата просто не съществува.
  • Свободните корени могат да стоят сами като думи: час, вода, град, книга.
  • Свързаните корени обаче не могат да се появят самостоятелно. Срещат се само заедно с представки или наставки: -бав- (добавя, забавя), -верг- (отвергна, повергна).
  • Еднокоренни (сродни) думи споделят един и същ корен. Пример: вода, воден, подводен, водопад, водолаз, наводнение.
  • Забележете: коренът не се променя при фонетични редувания. Вяра и верен имат един и същ корен (вяр-/вер-), както и нося, носач, пренасям (нос-/нас-).
  • Как се открива коренът? Подберете сродни думи. Пример: учител, уча, ученик, учебник, наука. Общото е -уч-. Това е коренът.
  • Внимание: случайното звуково съвпадение не прави думите еднокоренни. Водач (от вода) и водач (от водя) имат различни корени.
Представка (Префикс)
  • Представката стои ПРЕД корена и видоизменя или допълва значението на думата.
  • Основни представки в българския: без-, в-(въ-), въз-(възо-), до-, за-, из-(изо-), на-, над-(надо-), о-(об-, обо-), от-(ото-), по-, под-(подо-), пре-, пред-, при-, про-, раз-(разо-), с-(съ-, със-, со-), у-, зад-.
  • ПРЕ- може да означава: повторност (преправям), преминаване (преплувам), висока степен (прекрасен) или завършеност (прегледам).
  • ПРИ- може да означава: приближаване (пристъпям), прибавяне (прикачвам) или непълнота на действието (притварям, присядам).
  • ИЗ- означава довеждане докрай (изчетох, измих) или движение навън (изнасям, извеждам).
  • БЕЗ- означава липса: безпомощен, безполезен, безсмислен, безвреден.
  • РАЗ- означава разпръскване или раздробяване: разговарям, размишлявам, разнасям, разпиля.
  • ПРАВОПИС: пред-, зад-, над- ВИНАГИ с крайно -д, дори пред беззвучна съгласна: предписание, задпоставен, надпис.
  • ПРАВОПИС: без-, из-, раз-, въз- ВИНАГИ с крайно -з, дори пред беззвучна съгласна: безполезен, изпит, разписка, възход.
Разлика пре- / при-
  • Разликата между ПРЕ- и ПРИ- е една от най-честите задачи на ДЗИ. Тук значението решава всичко.
  • ПРЕкачвам (прехвърлям от едно място на друго), но ПРИкачвам (закрепвам).
  • ПРЕвързвам (превръзвам рана, завързвам наново), но ПРИвързвам (закрепвам с връзване, например кон към стълб).
  • ПРЕвеждам (превеждам текст на друг език), но ПРИвеждам (довеждам, привеждам примери).
  • ПРЕписвам (копирам, пиша наново), но ПРИписвам (отдавам на някого качество или действие).
  • ПРЕдавам (предавам знания, предавам по радиото), но ПРИдавам (придавам значение, придавам вид).
  • ПРЕзирам (изпитвам презрение), но ПРИзрение (грижа за нуждаещи се). Самостоятелно ПРИзирам не се употребява.
  • ЗАПОМНЕТЕ: ако значението е „отново / през / много“, пишете ПРЕ-. Ако е „до / към / малко“, пишете ПРИ-.
Наставка (Суфикс)
  • Наставката стои СЛЕД корена и образува нови думи. Може да идва и след друга наставка.
  • За лица по дейност: -тел (учител, писател), -ник (ученик, работник), -ар/-яр (лекар, зидар), -ач (ковач, певач), -ист (журналист, пианист), -ец (борец, творец).
  • За абстрактни понятия: -ост (младост, радост), -ство (братство, юначество), -ция (корупция, революция), -изъм (героизъм, романтизъм).
  • За действия и техния резултат: -не (писане, четене), -ние (събрание, движение, решение), -тие (развитие, събитие).
  • За умалителни имена: -ица (водица, сестрица), -ка (ръчка, тревичка), -це (дървце, езерце), -ле (момченце, петленце), -че (момче, кученце).
  • За прилагателни: -ен/-на/-но (воден, стъклен), -ски (градски, морски), -ов/-ев (бащинов, царев), -лив (срамежлив, дъждовен).
  • За глаголи от други части на речта: -ирам (телефонирам, копирам), -увам/-ювам (рисувам, танцувам), -нича (учителствам, скитничя).
  • Една дума спокойно може да има повече от една наставка. Пример: под-вод-н-иц-а (наставки -н- и -иц-).
Окончание (Флексия)
  • Окончанието е формообразуваща морфема. Стои в края на изменяемите думи и показва род, число, лице.
  • При прилагателни и причастия окончанието изразява род: красив-∅ (м.р.), красив-а (ж.р.), красив-о (ср.р.).
  • Изразява и число: град-∅ (ед.ч.), град-ове (мн.ч.); книга-∅ (ед.ч.), книг-и (мн.ч.).
  • При глаголите показва лице и число: чет-а (1 л. ед.ч.), чет-еш (2 л. ед.ч.), чет-е (3 л. ед.ч.), чет-ем (1 л. мн.ч.).
  • Нулево окончание означава, че окончанието не се чува, но присъства в системата. Пример: бял-∅ (м.р.), бял-а (ж.р.), бял-о (ср.р.). В мъжки род е нулево.
  • ВАЖНО: Окончанието НЕ образува нови думи. То само променя формата на същата дума. Затова е формообразуваща морфема.
  • Неизменяемите думи (наречия, предлози, съюзи, частици, междуметия) нямат окончание, защото формата им не се променя.
Определителен член като морфема
  • В българския определителният член стои след думата (постпозитивен е). Това е рядкост сред славянските езици. Подобно нещо има в румънски и скандинавските езици.
  • Членът е формообразуваща морфема. Той не създава нова дума, а показва определеност.
  • Мъжки род, ед.ч.: пълен член -ът/-ят (градът, денят) и кратък член -а/-я (града, деня).
  • Женски род, ед.ч.: -та (книгата, водата, песента).
  • Среден род, ед.ч.: -то (морето, селото, детето).
  • Множествено число: -те (градовете, книгите, децата), а за събирателни: -та (листата, братята).
  • Тук е важно: пълен член (-ът/-ят) се пише, когато съществителното е ПОДЛОГ. Пример: Градът е красив. Ученикът чете.
  • Кратък член (-а/-я) се пише, когато съществителното е допълнение или друга част на изречението. Пример: Виждам града. Питам ученика.
Наставъчен (суфиксален) начин
  • Наставъчният начин е най-продуктивният в българския език. Чрез него се образуват най-много нови думи.
  • Към основата на произвеждащата дума се прибавя наставка. Пример: учи + -тел = учител; млад + -ост = младост.
  • Пример: образуване на съществителни: работ(я) + -ник = работник, пис(а) + -тел = писател, пе(я) + -вец = певец.
  • Пример: образуване на прилагателни: вода + -ен = воден, град + -ски = градски, дъжд + -овен = дъждовен.
  • Пример: образуване на глаголи: учител + -ствам = учителствам, зима + -увам = зимувам.
  • Формантът тук е наставката, а основата е частта от произвеждащата дума без окончанието.
Представъчен (префиксален) начин
  • Към произвеждащата дума се прибавя представка. Частта на речта обикновено не се променя.
  • Пример: глаголи: пре- + правя = преправя, из- + нося = износя, за- + пиша = запиша, до- + нося = донеса.
  • Пример: прилагателни: без- + помощен = безпомощен, пре- + хубав = прехубав, не- + добър = недобър.
  • Пример: съществителни: без- + редие = безредие, пра- + дядо = прадядо, под- + заглавие = подзаглавие.
  • Забележете: произведената дума обикновено остава същата част на речта. Глагол си остава глагол (правя, преправя), прилагателно си остава прилагателно (хубав, прехубав).
  • Представъчният начин работи най-добре при глаголите. Чрез него несвършените глаголи стават свършени: пиша, напиша; чета, прочета; уча, науча.
Представъчно-наставъчен начин
  • Тук представка и наставка се прибавят ЕДНОВРЕМЕННО. Нито една от тях сама не може да образува думата.
  • Пример: съ- + глас + -ен = съгласен. Забележете: нито *съглас, нито *гласен (в същото значение) съществуват.
  • Пример: под- + вод + -н- + -иц- + -а = подводница. Няма *подвода, няма и *водница.
  • Пример: на- + род + -ен = народен; без- + дом + -ен = бездомен; при- + бреж + -ен = прибрежен.
  • Пример: о- + без- + оръж + -а = обезоръжа; о- + без- + вред + -а = обезвреда.
  • Как да го разпознаете? Ако махнете представката или наставката и оставащата комбинация не е дума, значи начинът е представъчно-наставъчен.
  • Този начин се среща често при прилагателни от съществителни: при- + път + -ен = припътен, над- + земи + -ен = надземен.
Основосложен начин (Композиция)
  • При композицията се сливат основите на две (или повече) думи в една нова. Пример: самолет (сам + лети), водопад (вода + пада).
  • Основите се свързват чрез съединителна гласна: -о- (водоскок, паропровод), -е- (земевладелец, земетресение), -и- (десетилетие, петилетка).
  • ПОДЧИНИТЕЛНО сложни думи: едната основа определя другата. Болногледач е „този, който гледа болни“. Водопровод е „това, което провежда вода“.
  • СЪЧИНИТЕЛНО сложни думи: двете основи са равноправни (могат да се свържат с „и“). Глухоням (глух и ням), жълтозелен (жълт и зелен).
  • Когато двете основи са напълно равноправни, се пишат с тире: кисело-сладък, червено-бял, дебело-тънък.
  • Има и сложни думи без съединителна гласна: листопад, звукозапис, кръвоносен.
  • Сложни думи от словосъчетания: Велико Търново става великотърновски, Нова година, новогодишен; железен път, железопътен.
Абревиация
  • Абревиацията е образуване на нова дума чрез съкращаване на словосъчетание. Резултатът се нарича абревиатура.
  • Буквени абревиатури се произнасят по букви: БДЖ (Бе-Де-Же), МВР (Ме-Ве-Ре), ЕС (Е-Се).
  • Звукови абревиатури (акроними) се произнасят като обикновени думи: БАН, НАТО, ЮНЕСКО, НАП.
  • Сричкови абревиатури се образуват от началните срички: СЕЛКООП (селска кооперация).
  • Комбинирани абревиатури съчетават съкращение с наставка: катаджия (КАТ + -аджия), тираджия (ТИР + -аджия), есемес (SMS).
  • Абревиатурите получават граматически форми: членуване (БАН-ът, НАТО-то), множествено число (есемеси), а от тях се раждат и нови думи (бановец, натовски).
  • При писане буквените абревиатури се изписват с главни букви, без точки: БНТ, БДЖ, МВР.
Конверсия (Субстантивация)
  • При конверсията думата преминава от една част на речта в друга, без да се променя формата й.
  • Най-честият вид е субстантивацията, при която прилагателно става съществително. Пример: болен (прил.) става болният (същ., т.е. „болният човек“); дежурен (прил.) става дежурният (същ.).
  • Пример: военен става военният (военнослужещ), учителска става учителската (стая), гостна става гостната (стая), сладко става сладкото (ястие).
  • Адективация: причастие се превръща в прилагателно. Пример: бит (причастие от „бия“) става бит (прил., „битък“); блестящ (прич.) става блестящ (прил., „блестящ ум“).
  • Адвербиализация: друга част на речта се превръща в наречие. Пример: зима (същ.) става зиме (нар.), утро (същ.) става сутрин (нар.).
  • Формата се запазва, но граматическите характеристики се сменят. „Болният“ вече се скланя и членува като съществително.
Морфемен анализ - стъпка по стъпка
  • Морфемният анализ разлага думата на ВСИЧКИТЕ й морфеми: корен, представка(-и), наставка(-и), окончание и определителен член.
  • Стъпка 1: Отделете определителния член, ако го има. Пример: подводницата = подводница + -та (член).
  • Стъпка 2: Отделете окончанието. Променете думата по число или род: подводница, подводници. Значи окончанието е -а.
  • Стъпка 3: Намерете корена чрез сродни думи: вода, воден, водопад. Коренът е -вод-.
  • Стъпка 4: Частта преди корена е представката: под-водница. Представката е под-.
  • Стъпка 5: Между корена и окончанието стоят наставките: подвод-н-иц-а. Наставки: -н- и -иц-.
  • Пълен анализ на „подводницата“: под- (представка) + -вод- (корен) + -н- (наставка) + -иц- (наставка) + -а (окончание) + -та (член).
  • Пълен анализ на „безработицата“: без- (представка) + -работ- (корен) + -иц- (наставка) + -а (окончание) + -та (член).
  • ВАЖНО: Не бъркайте морфемния и словообразувателния анализ. Морфемният разглежда всички морфеми поотделно, а словообразувателният търси двудялбата основа + формант.
Словообразувателен анализ
  • Словообразувателният анализ е друго нещо. Той установява от коя дума и по какъв начин е образувана дадена дума.
  • Методът е двудялба: думата се разделя на словообразувателна основа (наследената от произвеждащата дума част) и формант (новата морфема, чрез която е образувана).
  • Пример: учител = учи (основа, от „уча“) + -тел (формант). Парафраза: учител = „този, който учи“.
  • Пример: учителка = учител (основа) + -ка (формант). Парафраза: учителка = „жена учител“.
  • Пример: преправя = пре- (формант) + правя (основа). Парафраза: преправя = „правя отново“.
  • Пример: водопад = вод-о-пад (две основи + съединителна гласна). Парафраза: водопад = „място, където водата пада“.
  • Парафразата е най-добрият ви инструмент. Тя обяснява значението на производната дума чрез произвеждащата. Ако парафразата не работи, значи нещо сте сбъркали с основата или форманта.
  • За ДЗИ: първо намерете произвеждащата дума (най-близката по форма и значение), после определете форманта (какво е добавено).
Словообразувателна верига и гнездо
  • Словообразувателната верига е поредица от думи, в която всяка следваща е образувана от предходната: вода, воден, подводен, подводница, подводничар.
  • На всяка стъпка се добавя само ЕДИН формант: вода + -ен = воден; воден + под- = подводен; подводен + -иц- = подводница; подводница + -ар = подводничар.
  • Словообразувателното гнездо е по-широко понятие. То включва ВСИЧКИ думи, производни от един корен. В центъра стои непроизводната (изходната) дума.
  • Пример: от „вода“ се получават: воден, водопад, водопровод, водолаз, подводен, подводница, наводнение, наводнявам, безводен и още.
  • Гнездото има нива. На първо ниво стоят думите, образувани директно от изходната дума. На второ ниво, образуваните от тях. И така нататък.
  • Непроизводната дума (връхът на гнездото) не може да се обясни чрез по-проста дума. „Вода“ е непроизводна. „Воден“ вече е производна от „вода“.
  • Веригите и гнездата показват как от ограничен брой корени се изгражда цялото богатство на езика.
  • За ДЗИ: да построите верига или гнездо означава да покажете, че разбирате словообразувателните отношения. Това е чест тип задача.