Обзор
- "Части на изречението" - Главни и второстепенни
Определение
- Синтаксисът изучава законите за свързване на думите в словосъчетания и изречения. Изречението е граматически и интонационно завършена единица на речта.
Главни части
- Подлог - независима главна част, означаваща вършителя на действието; въпроси: Кой? Коя? Кое? Кои?; подчертава се с една права черта (_____)
- Сказуемо - зависима главна част, приписваща признак на подлога; въпрос: Какво прави?; подчертава се с две прави черти (=====)
- Видове сказуемо: просто глаголно (Той чете), съставно глаголно (Той иска да чете), съставно именно (София е столица)
Второстепенни части
- Допълнение - лицето/предметът, засегнат от действието; въпроси: Какво? Кого? На кого?
- Пряко допълнение - без предлог (Чета книга); Непряко допълнение - с предлог (Мисля за теб)
- Обстоятелствено пояснение - конкретизира условията на действието; въпроси: Къде? Кога? Как? Защо?
- Видове: за място, време, начин, причина, цел, количество, условие, отстъпка
- Определение - пояснява съществително име; въпроси: Какъв? Чий?; подчертава се с вълнообразна черта
- Съгласувано определение - съгласува се по род и число (високо дърво); Несъгласувано - с предлог (човекът с шапката)
- Приложение - съществително, поясняващо друго съществително (доктор Милев, връх Ботев, романът "Тютюн")
- "Видове изречения" - По цел и по състав
По цел на изказване
- Съобщително (разказно) - предава информация; завършва с точка (Слънцето грее.)
- Въпросително - задава въпрос; завършва с въпросителен знак (Как се казваш?)
- Възклицателно - изразява емоция; завършва с удивителен знак (Колко е хубаво!)
- Подбудително (повелително) - изразява заповед, молба; завършва с удивителен знак (Затвори вратата!)
По граматически състав
- Просто изречение - има едно сказуемо (Детето играе.)
- Сложно изречение - има повече от едно сказуемо (Слънцето грее и птиците пеят.)
- Двусъставно изречение - има подлог и сказуемо (Петър учи.)
- Едносъставно изречение - има само сказуемо, без изразен подлог (Съмва се. Гърми.)
- Кратко изречение - има само главни части (Петър учи.)
- Разширено изречение - има главни и второстепенни части (Петър учи усилено.)
- "Сложни изречения" - Съчинени и съставни
Сложно съчинено изречение
- Простите изречения са равноправни и граматически самостойни:
- Съединително - със съюзи и, та, па, нито...нито (Вървя и пея под дъжда.)
- Противително - със съюзи но, а, ала, обаче (Той беше гладен, но не го поканиха.)
- Разделително - със съюзи или...или, ту...ту (Ту се смее, ту плаче.)
Сложно съставно изречение
- Съдържа главно и подчинени изречения:
- Подчинено подложно - замества подлога (Който пее, зло не мисли.)
- Подчинено допълнително - замества допълнението (Видях, че брат ми се прибра.)
- Подчинено определително - пояснява име от главното (Вилата, която построих, е в планината.)
- Подчинено обстоятелствено - за време (когато), място (където), причина (защото), цел (за да), условие (ако), отстъпка (въпреки че)
- "Еднородни и обособени части"
Еднородни части
- Изпълняват една и съща синтактична функция, равноправни са и отговарят на един въпрос. Могат да бъдат подлози, допълнения, определения, обстоятелствени пояснения.
- Важно: Еднородни сказуеми в простото изречение не съществуват - второ сказуемо превръща изречението в сложно!
Обособени части
- Второстепенни части с относителна смислова самостоятелност, отделят се интонационно и със запетаи:
- Обособени определения - задпоставени или към местоимение (Скрих се зад дърветата, свежи и разлистени.)
- Обособени приложения - дават втора номинация (Иван, новият ни колега, се справяше добре.)
- Обособени обстоятелствени пояснения - с деепричастие (Мълчейки, ние се изкачвахме по пътеката.)
Пунктуация
- "Употреба на запетая" - Основни правила
В простото изречение
- Между еднородни части - Петя, Ива, Мими и Елена се записаха на курс.
- При обръщения - Кажи ми, мамо, кога ще се върнеш?
- При вметнати думи и изрази - разбира се, естествено, за съжаление, напротив, от една страна
- При обособени части - Изморена от пристъпите, тя заспа призори.
- При повторителни съюзи - и...и, или...или, нито...нито, ту...ту (Ще купим и торта, и сладолед.)
В сложното изречение
- При безсъюзно свързване - Аз отидох на плажа, той ме видя.
- Пред подчинителни съюзи - че, защото, когато, ако, понеже, докато, откакто
- Пред сложни съюзи - запетаята е пред ЦЕЛИЯ съюз: въпреки че, макар че, в случай че, за да, след като
- Пред относителни местоимения - който, която, което, когото, чийто
- Пред противителни съюзи - а, но, ала, обаче (винаги с запетая!)
Кога не се пише запетая
- Пред еднократен съюз И или ИЛИ между две еднородни части
- Пред съюза ДА при да-изречение (Искам да ме приемат.)
- След уточняващи думи (само, дори, именно, точно, чак) + съюз
- След отрицателна частица НЕ + съюз (Извиках не за да го стресна...)
- Между едносричен съюз и обособена част непосредствено след него
- При "нищо че" и "добре че"
- Пред въпросителни думи при косвен въпрос (Не знам как ще се справя.)
- "Други препинателни знаци"
- Точка (.) - в края на съобщително изречение; при съкращения (ул., проф., инж.)
- Въпросителен знак (?) - в края на въпросително изречение; НЕ се пише при косвен въпрос
- Удивителен знак (!) - при възклицание, заповед, емоция; допуска се до 3 знака (Стига вече!!!)
- Двоеточие (:) - пред изброяване след обобщаваща дума; пред пряка реч
- Точка и запетая (;) - между по-самостоятелни части; при вътрешни запетаи
- Тире (–) - за обособяване на вметнати части; при липсващо сказуемо; между подлог и сказуемо
- Кавички (" ") - при пряка реч и цитати; при заглавия на произведения; при ироничен смисъл
- Многоточие (...) - при недовършена мисъл; пауза в речта; изпуснат текст в цитати [...]
- Скоби ( ) - за пояснения и допълнителна информация