С главна буква се пишат
- Начало на изречение
- Собствени имена на лица (Иван, Мария, Елин Пелин)
- Географски названия - само първата дума, освен ако съдържат друго собствено име (Слънчев бряг, но Югоизточна Азия)
- Исторически събития и празници - само първата дума (Априлско въстание, Коледа, Нова година)
- Институции и организации - само първата дума (Министерство на здравеопазването)
- Притежателни прилагателни с -ов/-ев/-ин от собствени имена (Вазови разкази, Шекспирови комедии)
С малка буква се пишат
- Месеци - януари, февруари, март, април (често срещана грешка!)
- Дни от седмицата - понеделник, вторник, сряда
- Националности - българин, французин, европеец
- Езици - български език, английски, испански
- Религии - християнство, ислям, будизъм
- Длъжности и титли - президент, министър, професор, доктор
- Прилагателни от собствени имена без притежателно значение - питагорова теорема, ахилесова пета
- "Слято, полуслято и разделно писане"
Слято писане
- Сложни съществителни (ветропоказател, градоначалник, водопровод)
- Думи с чужди представки: анти-, авто-, био-, евро-, еко-, микро-, макро-, супер-, свръх-, ултра-
- Сложни прилагателни от прилагателно + съществително (етеричномаслен, научнофантастичен)
- Сложни наречия с предлози (навън, навътре, надясно, наистина, завинаги, вкъщи)
- НЕ + прилагателно/съществително като нова дума (неправилен, невежа, негодувам)
Полуслято писане (с тире)
- Степенуване с по- и най- (по-красив, по-добър, най-умен, най-важен)
- Равноправни основи, свързвани с "и" (черно-бял, внос-износ, напред-назад, горе-долу)
- Главна + подчинена основа (генерал-майор, кандидат-студент, заместник-директор)
- Цифри + букви (5-годишен, 100-метров, 20-годишнина)
- Наречия с еди-, -годе, -що (еди-как, що-годе, току-що)
Разделно писане
- Бъдеще време - частицата ЩЕ винаги разделно (ще пиша, няма да пиша)
- Частицата НЕ пред глаголи (не знам, не мога, не говоря)
- Частицата НЕ пред деепричастия (не знаейки, не искайки)
- Съществително + съществително, членува се първото (писателят реалист, къщата музей)
- "Правопис на гласните" - Ятов преглас
- Ятовият преглас е едно от най-важните явления в българската фонетика. Старобългарската гласна ѣ (ят) се превръща в Я или Е.
Я се пише при три условия едновременно
- Ятовата гласна е ПОД УДАРЕНИЕ
- Следващата сричка е ТВЪРДА (съдържа а, ъ, о, у)
- НЯМА шушкава съгласна (ж, ш, ч, щ, й) след нея
- Примери: бял, бяла, бяло; голям, голяма; мляко; сняг; вятър
Е се пише, когато някое условие не е изпълнено
- Мека сричка след: бели (мека сричка -и), големи
- Шушкава съгласна след: млечен (ч), снежен (ж), грешка (ш)
- Без ударение: ветрове (ударение на -о-)
Важни изключения
- 1-во и 2-ро л. мн.ч. минало време: бяхме, бяхте, четяхме (НЕ бехме)
- Сегашни деятелни причастия мн.ч.: висящи, спящи, летящи (НЕ висещи)
- Непроменливо Я (не е от ят): кафяв-кафяви, хиляда-хиляди, княз-князе
- "Правопис на съгласните" - Морфологичен принцип
- Българският правопис следва морфологичния принцип - всяка морфема се пише еднакво независимо от произношението.
Звучни и беззвучни съгласни
- Звучни: б, в, г, д, ж, з, дж, дз. Беззвучни: п, ф, к, т, ш, с, ч, ц. Сонорни (без двойник): м, л, н, р, й.
Уподобяване (изговор ≠ правопис)
- сграда [зграда] - представката с- се запазва
- разказвам [расказвам] - представката раз- се запазва
- подкрепям [поткрепям] - представката под- се запазва
Краесловно обеззвучаване
- враг [врак], лешояд [лешоят], гръмоотвод [гръмоотвот]. Проверка: търсете сродни думи с гласна след съмнителната съгласна.
- "Удвоени букви" - Морфемна граница
- Двойни букви се пишат САМО при среща на две морфеми с еднакви звукове.
Двойно н (нн)
- При прилагателни на -нен в м.р., когато Е изпада: каменен, но каменна, каменно; ценен, но ценна.
- БЕЗ удвояване (Е не изпада): зърнен-зърнена, копринен-копринена, фин-фина (НЕ финна).
Двойно т (тт)
- При членуване на съществителни ж.р. на -т: пролет+та=пролетта, радост+та=радостта, младост+та=младостта.
Други двойни съгласни
- ДД: над+дам=наддам, под+държа=поддръжка, пред+дверие=преддверие
- ЗЗ: без+законие=беззаконие, без+звучен=беззвучен
- ТТ: от+тук=оттук, от+тогава=оттогава
- При чужди имена удвояването НЕ се запазва: Giovanni-Джовани, Hannover-Хановер, Mecca-Мека.
- "Пренасяне на думи"
- На нов ред се пренасят цели срички. Броят на сричките равнява броя на гласните.
Кога не се пренася
- Едносрични думи (мост, връх, стълб)
- Единична буква не се оставя сама: а-декватен (грешно) - адек-ватен (правилно)
- Съкращения (БНБ, МОН, ЕС)
Правила за съгласни
- Една съгласна между две гласни - отива с втората: вре-ме, ма-са
- Две или повече съгласни - поне една остава с всяка: рав-нина или ра-внина
- ДЖ като един звук не се разделя: бри-джор
- Двойни съгласни винаги се разделят: есен-но, камен-на